На 30 декември 1940 г. като рейдер излезе германският тежък крайцер „Хипер“. Той проникна в Северния Атлантически океан през пролива Скагерак. На 25 декември в района на Азорските острови германският крайцер с внезапно нападение потопи два плавателни съда от керван, охраняван от английски крайцери. На 12 февруари 1942 г. тежкият крайцер „Хипер“ в същия район срещна неохраняван конвой от 19 кораба. Седем от тях бяха потопени, а останалите успяха да се скрият в мъглата. На 1 април 1941 г. рейдерът се завърна в базата си в гр. Кил.
Английското военноморско командуване проведе допълнителни мероприятия за охрана на търговския флот. Голяма надежда се възлагаше на системата за конвоиране на търговския флот. За да могат да съпровождат конвоите с ескадрени миноносци и самолети в продължение на целия им рейс, англичаните създадоха бази в Нюфаундленд, Гренландия и Исландия. Конвоите започнаха да се изпращат през Северния Атлантически океан към западното крайбрежие на Англия.
Борбата с конвоите немците водеха с подводници. Когато някоя подводница забележи конвой, тя извиква и други подводници за съвместна атака от различни направления („Вълча глутница“). Това им позволяваше да нанасят непрекъснати удари, тъй като на мястото на боя пристигаха все нови и нови подводници. Беше организирана същата система за взаимодействие ня надводните кораби (рейдерите) с подводниците.
На 23 януари 1941 г. германските линейни кораби „Шарнхорст“ и „Гнайзенау“ успяха незабелязано за английското разузнаване да излязат в Северно море. В продължение на пет седмици те потопиха 6 неохранявани кораба. В началото на март между Канарските острови и островите на Зеления нос германските крайцери срещнаха силно охраняван конвой. Те извикаха подводниците и потопиха 5 кораба. След това германските крайцери се насочиха към централната част на Северния Атлантически океан, където на 15 март със собствени сили потопиха 16 кораба. На 22 март 1941 г. германските кораби пристигнаха в Брест. Общият тонаж на потопените от тях кораби бе 107 000 бруто-регистър тона.
На 20 май 1941 г. линейният кораб „Бисмарк“, тежкият крайцер „Принц Евгени“ и три ескадрени миноносеца излязоха от норвежките фиорди в Северния Атлантик. Английската авиация непрекъснато наблюдаваше местонахождението им и затова своевременно откри изчезването на германските кораби. При излизането в открито море „Бисмарк“ загуби фактора внезапност. На 21 май английската ескадра в състав линейния кораб „Худ“ и „Принц Уелски“ и тежките крайцери „Суффолк“ и „Норфолк“ спряха германските кораби между Исландия и Гренландия. Немската ескадра се опита да избяга в базата си, но англичаните преградиха пътя на отстъплението и на 24 май я принудиха да приеме боя. Първи откри огъня „Худ“ от разстояние 22,5 км. „Бисмарк“ отговори и с първия залп улучи английския линеен кораб. След петото попадение на английския кораб се получи експлозия на боеприпасите. От 1400 души екипаж се спасиха само трима.
След това „Бисмарк“ се приближи към английския линеен кораб „Принц Уелски“ и с няколко попадения го повреди. Английският линеен кораб побърза да излезе от боя, обаче и в „Бисмарк“ попаднаха два тежки снаряда. Взриваването на един от тях образува дупка в носовата част на кораба, където се намираше нафтохранилището. Това принуди командирът на германския кораб да се насочи към базата си.
За залавянето на „Бисмарк“ английското адмиралтейство изпрати главните сили на своя флот. От всички страни 48 различни бойни кораби бързаха да обкръжат немския линеен кораб. На 26 май в 10.30 часа английската летяща лодка „Каталина“ откри местонахождението на „Бисмарк“ благодарение на демаскиращата ивица от нафтата, която оставаше след себе си повредения немски линеен кораб. От английския самолетоносач „Арк Роял“ излетяха самолети торпедоносци. От взрива на торпедата им беше повредено рулевото управление на „Бисмарк“ и той започна да се върти в кръг и загуби способността да маневрира. След това на 27 май 1941 г. „Бисмарк“ беше лесно доунищожен от английската ескадра в състав два линейни кораба и два тежки крайцера „Норфолк“ и „Дорсетшир“. Заедно с „Бисмарк“ загинаха 2200 души от състава на екипажа. Тежкият крайцер „Принц Евгени“ отиде в Сен Назер, като се възползува от силния дъжд.