В резултат на унищожаването на „Бисмарк“ немското командуване дойде до извода, че без тясното взаимодействие на военноморския флот с авиацията е вече невъзможно да се постигне господство по море.
По това време английската военноморска авиация значително се усили. Скоро на подводния флот се наложи да изпита върху себе си тази нарастваща сила.
Действията на немските броненосци като рейдери принудиха английското адмиралтейство да създаде ескадри със специално назначение, да търсят и унищожават немските кръстосващи кораби. Както вече отбелязахме, бяха създадени девет такива ескадри.
Към юни 1941 г. германският военноморски флот беше загубил 28 подводници, линейния кораб „Бисмарк“ и броненосеца „Адмирал граф Шпее“. Тези загуби се обуславяха до голяма степен от това, че отсъствието на собствена морска авиация у флота се отрази отрицателно. Заедно с това числеността на германския подводен флот се увеличи през август 1941 г. от 57 на 285 подводници. Ежемесечно можеха да влизат в строя по 20 подводници. Загубите през 1940 г. възлизаха на две-три подводници на месец. През 1941 г. средното количество на подводници, намиращи се в открито море, достигна до 25. Английският военен историк Кресуел в книгата си „История на морската война 1939–1945 г.“ отбелязва, че положението на германски подводен флот „не било разклатено“.
Английският военноморски флот през този период загуби освен вече споменатите още два кораба — крайцера „Сидней“ и спомагателния крайцер „Волтер“. Тежко повредени бяха линейните кораби „Родней“, „Уорспайт“ и „Малая“, два самолетоносача и три крайцера.
Значителните загуби на английския флот показват, че английското военноморско командуване не прояви активност в борбата с германския флот. Бойните действия на английския военноморски флот носеха случаен характер и бяха насочени само срещу единични германски рейдери. Главните сили на военноморския флот на Англия не се съсредоточаваха за сражения с решителна цел. Английското военноморско командуване се стремеше само към принуждаване германския военен флот да действува в границите на Балтийско море.
В навечерието на Втората световна война общият тонаж на английския търговски флот превишаваше 18 000 000 бруто-регистър тона. Към юни 1941 г. англичаните бяха загубили една трета от търговския флот — 1448 транспортни кораба с обща водоизместимост 5 700 000 бруто-регистър тона.
Такива значителни загуби на търговското корабоплаване се обясняват и с това, че английското военноморско командуване се ограничаваше с отбранителни мероприятия по охраната на търговския флот. Вместо нападения над германските военноморски бази английският флот конвоираше търговските кораби. Отбранителната тактика доведе до това, че за усилване на конвойната служба на английското правителство се наложи да отиде до такава неизгодна сделка, като обмяна на части от английските колониални владения с американски ескадрени миноносци. В началото на септември 1940 г. САЩ предоставиха на Англия 50 стари ескадрени миноносци, а в замяна на това получиха право да построи и ползува за 99 години военноморски бази в английските владения в Караибско море на Бермудските острови, на островите Нюфаундленд и в Британска Гвиана.
Поради остър недостиг на конвойни кораби през есента на 1941 г. се наложи на англичаните да преустроят първия търговски кораб за авиотранспорт (спомагателен самолетоносач). Корабът имаше палуба, дълга 120 м, за излитане и кацане на шест изтребителя. За излитането се използуваха катапулти, а за кацане — спирачни приспособления. Английските самолети от авиотранспортите прогонваха германските разузнавателни самолети, наблюдаващи движението на конвоите и насочващи подводниците за атака, а също разузнаваха за германски подводници в открито море. На английските кораби и самолети бяха поставени прожектори и радиолокационни прибори. Това им позволи да намират подводниците и да водят борба с тях нощно време и при лоша видимост.
Напрежението на английските морски комуникации в Атлантическия океан отслабна от началото на подготовката за нападение срещу СССР. Рязък прелом по море в полза на Англия настъпи след внезапното и вероломно нападение на Хитлеристка Германия над Съветския съюз. Загубите на английския търговски флот значително намаляха. През юли 1941 г. англичаните загубиха 35 транспортни кораба, през август — 22, а през ноември — само 13. Цялото внимание на хитлеристите беше съсредоточено върху изпълнението на „плана Барбароса“. На плана за нападението срещу СССР се подчиняваха всички други планове на немските фашисти.