ГЛАВА III
ВОЕННИТЕ ДЕЙСТВИЯ В СРЕДИЗЕМНОМОРСКИЯ БАСЕЙН — ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА „СТРАННАТА ВОЙНА“ В ЗАПАДНА ЕВРОПА
Изчаквателният характер на военните действия на италианските и английските въоръжени сили в Средиземноморския басейн през 1940 г.
(Схеми 12–14)
В момент, когато немскофашистките войски се намираха пред вратите на Париж, а предателите на френския народ се готвеха за капитулация, във войната срещу Англия и Франция влезе фашистка Италия. На 10 юни Мусолини заби нож в гърба на Франция.
Италианският фашизъм дълго време пресмяташе своите шансове за успех. На 12 август 1939 г. министърът на външните работи на фашистка Италия, Чано, посети Хитлер в Бергхоф и го предупреди, че Италия не е подготвена за война. Италианските фашисти смятаха да завършат всички приготовления не по-рано от 1940 г. В писмото си до Хитлер от 4 януари 1940 г. Мусолини посочва, че „Италия не може да издържи продължителна война. Нейното намесване трябва да стане в най-изгодния и най-решителния момент“179.
В това време Мусолини не беше още уверен в победата на фашистка Германия. Войната пламна твърде рано за Италия — три години по-рано от предполагаемия срок — стратегическата обстановка не беше ясна и Мусолини предпочете да обяви Италия „за невоюваща страна“. Такова решение в зависимост от обстановката предоставяше на италианския фашизъм по-голяма свобода на избор. Като уверяваше Хитлер, че Италия ще застане на страната на Германия, веднага след завършването на подготовката Мусолини патетично възкликваше: „Фашистка Италия възнамерява в даден момент да бъде ваш резерв.“
Докато Мусолини уверяваше Хитлер в своята вярност, Чано говореше на френския посланик Понсе: „Не се изморявайте от пропаганда. Удържайте победи и ние ще бъдем с вас. В противен случай ще бъдем против вас.“180 Това беше търгуване с воюващите страни за по-голямата част от печалбата и изясняване на шансовете на страните. Точно така управляващите кръгове на Италия постъпиха и в Първата световна война.
На 1 май 1940 г. Мусолини изрази вече своята увереност пред американския посланик в Рим, Филипс, че Германия не може да претърпи поражение. Мусолини много се разпростираше върху темата за „нова география“, произтичаща от завоеванията на Хитлер. Той с нетърпение чакаше да вземе участие в прекрояването картата на Европа, Средиземноморския басейн и даже на целия свят. В резултат на хитлеровите успехи военната психоза обхвана и италианския фашизъм. Италианските фашисти имаха пълното желание да откъснат и за себе си тлъсти парчета от европейската баница.
След неочаквано бързото поражение на Франция управляващите кръгове на Италия започнаха да се безпокоят, че войната ще завърши по-рано, преди те да успеят да влязат в нея, и по такъв начин ще изпуснат възможността да пожънат плодовете от победата. Чано, като подклаждаше това безпокойство, сравняваше Хитлер с хазартната игра, комуто се отдаде да вземе всичките пари. Мусолини, като се боеше да не остане вън от числото на победителите, на 13 май 1940 г. предупреди командуващите родове войски: „Ние не трябва да губим време. След един месец ще обявя война. Ще предприема нападение върху Англия и Франция от въздуха и по море.“
Срокът за обявяване на война от Италия на Англия и Франция — от 25 май — се отложи за 5 юни, тъй като по сметките на Мусолини поражението на Франция трябва да настъпи по-рано, отколкото се очакваше и трябваха само „няколко хиляди убити войници, за да се седне зад масата на мирната конференция като представител на воюваща страна“.
На 30 май 1940 г. Мусолини пише на Хитлер: „Флотът и авиацията са напълно готови за война. Аз лично вземам върху себе си командуването на всички наши въоръжени сили.“
Но на 2 юни 1940 г. обявяването на войната от 5 юни се отложи за 10 юни 1940 г. Мусолини решава да почака, докато немската авиация унищожи френската. Той съобщава на Хитлер: „Моята програма е следната: в понеделник 10 юни повтарям — 10 юни, обявяване на войната. Начало на военните действия призори на 11.“
В това време френските капитуланти вече не оказваха никаква съпротива на немскофашистките завоеватели и хитлеристка Германия не се нуждаеше от италианската намеса. Но Мусолини счете за необходимо да направи макар и неголеми усилия, като цинично заяви на на алника на генералния щаб, Бадолио, че „ако се ограничим само с това да присъствуваме на френското поражение, няма да имаме никакво основание да искаме своя дял от печалбата“. В беседа с Бадолио Чано казал, че Мусолини просто иска „да стане грабител“181. Управляващите кръгове на фашистка Италия бяха напълно съгласни с плановете на Мусолини; те ревностно работеха за реализирането на тези планове. И напразно английските историци твърдят, че само един човек, имайки предвид Мусолини, е виновен за разбойническите действия.