На 15 юни Мусолини предложи на Бадолио да подготви за 18 юни атаката на френската граница в Алпите. Италианското върховно командуване съсредоточи 22 дивизии за настъпление. Френските сили, състоящи се от алпийската армия, не надминаваха 7 дивизии и въпреки това в нито един участък италианците не успяха да се вклинят в разположението на френските войски. Настъплението на италианците в Приморските Алпи също нямаше успех.
На 21 юни 1940 г. италианофашисткото командуване предприе генерално настъпление. Но въпреки своето голямо превъзходство италианците бяха почти навсякъде отхвърлени. И така не им се удаде да овладеят билото на планината.
Италианофашистките войски в Алпите се оказаха в критично положение. Когато ударната част проникна във френската укрепителна система, френските войски „отрязаха пътя зад тях. В този момент падна спасителната завеса на примирието. Иначе можеха да станат много нерадостни събития“182.
На 25 юни съгласно акта за капитулация на френската буржоазия пред фашизма военните действия на френска територия навсякъде се прекратиха.
По такъв начин хитлеристка Германия спечели войната с Франция, без каквото и да е активно участие на Италия.
Делегацията на френските капитуланти в Компиенската гора категорично отказа да признае фашистка Италия като победителка. Хитлеристите не признаваха, че Мусолини има право да се нарича победител.
На 18 юни 1940 г. Мусолини се срещна в Мюнхен с Хитлер. Претенциите на Италия за Корсика и Тунис бяха отхвърлени. Единственото, което италианските фашисти можеха да получат за своя труд, бяха няколко парчета земя от френската територия в района на Френската Ривиера.
Като неудовлетвориха своята алчност, италианските фашисти обърнаха своя поглед към Египет, към Суецкия канал.
За разширяването на военните действия в Средиземноморския басейн италианските фашисти се готвеха дълго време. Заграбването на Албания се разглеждаше от тях като създаване на плацдарм за по-нататъшната агресия в Средиземноморския басейн. Като използуваше Суецкия канал, Мусолини безпрепятствено и пред очите на англичаните натрупваше необходимите сили и средства в източноафриканските колонии на Италия, Абисиния и Италианска Сомалия. На 4 февруари 1939 г. в Либия (Северна Африка) имаше 30 000 италиански войници и офицери. Планираше се прехвърлянето на още толкова войски тук.
В писмото си от 4 януари 1940 г. до Хитлер Мусолини съобщаваше, че в италианските колонии в Северна Африка са съсредоточени 15 дивизии, от тях 8 дивизии от редовната армия, 4 — черноризци и 3 либийски дивизии от италиански колониалисти.183 Обаче от деня на обявяването война на Англия и до 13 септември 1940 г., т.е. в течение на почти три месеца, италианските въоръжени сили в Средиземноморския басейн бездействуваха. Това се обяснява с факта, че „при влизането на Италия във войната в стратегическите цели Мусолини предвиждаше разширението на неговата империя да стане за сметка на военните успехи на Германия“184.
На 17 юли 1940 г. Мусолини писа на Хитлер: „Ние завършихме подготовката за настъпление от голям мащаб срещу Египет… Смятам да предприема своето настъпление едновременно с вашите комбинирани операции при стоварването на войските ви в Англия.“ До това време Мусолини още не знаеше, че Хитлер не се готви да извърши нахлуването в Англия преди нападението срещу Съветския съюз.
На 27 август 1940 г. Мусолини отново съобщи в Берлин, че „подготовката е завършена и Грациани получи заповед да настъпи в този ден, когато немците нанесат удара по Великобритания“.
Мусолини чакаше и не можа да не дочака деня на нахлуването на немските въоръжени сили на Британските острови. Това пасивно изчакване свидетелствува за пълната неспособност на италианския фашизъм за водене на самостоятелни военни действия от голям мащаб със собствени сили.
Английското командуване в Средиземноморския басейн също така заемаше изчаквателни позиции. В това време, когато военните приготовления на фашистка Италия бяха в пълния си разгар, англичаните имаха в Египет малко редовни войски. На запитването на германския посланик в Лондон, Дирксен, посланикът в Кайро, Вахендорф, на 19 май 1940 г. отговорил: „Досега не съм забелязъл никаква подготовка за война от ан-глийските военни.“185 Даже от началото на Втората световна война английското командуване в Египет не предприемаше никакви мерки за отпор срещу агресора.
185
Документы и материалы кануна второй мировой войны. Архив Дирксена (1938–1939 г.), т. II, пер. с нем., М., 1948, стр. 249.