Когато на 10 юни 1940 г. Италия обяви война на Англия, в Западен Египет се намираше една непълна бронирана дивизия от англичани и няколко поделения от доминионите. Едва през август 1940 г. в Египет беше изпратена 4-а индийска дивизия, а през септември към тези войски се присъединиха части от една британска бригада.
В английската литература за този период от Втората световна война често се подчертава за крайната слабост на британски сили в целия Близък Изток. С това се оправдават всички действия на английското командуване, всички негови неуспехи и поражения. В действителност бяха слаби само в Египет; те даже не осигуряваха отбраната на либийско-египетската граница. Затова пък през 1940 г. в Палестина се намираха осем пехотни австралийски батальона и шест пехотни английски батальона, девет кавалерийски полка, или всичко повече от 20 000 души. В Ирак бяха съсредоточени главните сили на английската близкоизточна авиация.
Тези сили заедно с войските, които се разполагаха и на други места в Близкия Изток, в хода на Втората световна война образуваха 9-а и 10-а английска армия. На 1 януари 1942 г. в тези армии имаше единадесет пехотни, и една кавалерийска дивизия. По такъв начин войната, която фашистка Италия обяви на Англия, намери английския империализъм съвсем неподготвен за отблъсване на фашистката агресия в Африка.
Политиката на изчакване се отрази и на военните действия на военноморските сили на Италия и Англия в Средиземно море.
Английската военноморска ескадра в Александрия имаше в своя състав 4 линейни кораба, 9 крайцера, 26 ескадрени миноносеца, 12 подводници и един самолетоносач „Игъл“.186
В състава на италианския военноморски флот влизаха 6 линейни кораба, 8 тежки крайцера, 14 леки крайцера, 26 ескадрени миноносеца, 65 миноносеца, 118 подводници и 73 торпедни катера.187
Италианските миноносци имаха по 650 тона водоизместимост и бяха въоръжени с оръдия калибър 100 мм. Ескадрените им миноносци бяха с водоизместимост от 1000 до 1700 тона и бяха въоръжени с оръдия от 120 мм (а английските ескадрени миноносци имаха водоизместимост от 1350 до 1940 тона и по-силна артилерия).
В първа линия италианците имаха 982 самолета, очевидно това бяха всичките им боеспособни самолета.
Два дена след обявяването на войната от фашистка Италия на Англия италианците потопиха английския лек крайцер „Калипсо“ и един танкер в източната част на Средиземно море. Английската авиация нанесе отговарящ удар и повреди остарелия италиански крайцер „Сан Джорджио“. На 28 юли 1940 г. английските крайцери западно от Крит потопиха един италиански ескадрен миноносец. На 17 юли в същия район стана сблъскване на два италиански крайцера с английския крайцер „Сидней“ и флотилия от ескадрени миноносци. Англичаните потопиха италианския лек крайцер „Колеони“.
През нощта на 12 октомври италианска флотилия в състав от четири ескадрени миноносеца и три миноносеца атакува английския конвой източно от о. Малта. Англичаните своевременно откриха приближаването на италианските кораби, което им даде възможност да потопят един ескадрен миноносец и два миноносеца.
Английското командуване нанесе най-чувствителен удар в 1940 г. през ноември на шест италиански линейни кораба, намиращи се в залива на Map Гранде, близо до Таранто (схема 13). На разсъмване на 11 ноември 1940 г. 20 английски бомбардировача и самолети торпедоносци се вдигнаха от самолетоносача „Илъстриес“, на 270 км от Таранто, и неочаквано се появиха над залива в момента, когато италианският флот, снемайки противоминните мрежи, се готвеше да излезе в открито море.
Английските бомбардировачи хвърлиха осветителни ракети и бомби, а след това 11 самолета торпедоносци хвърлиха торпеда. Сериозни повреди получиха линейните кораби „Литорио“ (25 000 тона водоизместимост), „Дуилио“ и „Кавур“. Тези кораби за дълго време излязоха от строя. Англичаните загубиха само два самолета.
Въпреки численото превъзходство на италианския флот английското военноморско командуване можеше да води по-активни действия против италианския флот в Средиземно море, като използуваше по-доброто техническо насищане на своите кораби, например с радиолокационни прибори, каквито италианците нямаха. Но далеч не всички възможности бяха използувани.
Шест месеца след започване на бойните действия в Средиземно море Англия получи възможност да прокара свои конвои през цялото Средиземно море. Едновременно тя съумя да затрудни доста своя противник в използуването на морските комуникации. Тези успехи напълно задоволяваха управлява-щите кръгове на Англия.
186
През 1940–1941 г. в Средиземно море освен него действуваха и самолетоносачите „Илъстриес“, „Формидэбл“ и „Арк Роял“.
187
Weltkrieg 1939–1945, II Teil, Der Seekrieg, s. 33. По други немски източници (Kurt Tippelskirch, Geschichte des zweiten Weltkriegs, s. 105), италианският военноморски флот имаше в състава си 8 линейни кораба, 20 крайцера, 53 ескадрени миноносеца и 111 подводници.