Съотношението на силите на страните към 13 септември 1940 г. беше в полза на Италия. Италианците имаха на египетската граница шест дивизии (70 — 75 000 души), а англичаните една бронирана дивизия, една индийска дивизия и две пехотни бригади (20 — 25 000 души). Всички тези английски сили образуваха така наречената армия „Нил“ В Близкия Изток се развръщаха още 9-а и 10-а английска армия, но тези армии се определяха за действия не срещу италианофашистките войски на подстъпите към Египет в Северна Африка, а за кавказкото направление.
Грациани, като отчиташе това, реши да нахлуе в Египет и моторизираните колони да излязат по протежение на крайбрежието към Александрия и Кайро. На 13 септември италианските войски преминаха в настъпление.
Главнокомандуващият британските войски в Близкия Изток, Уейвел, в началото на италианското настъпление имаше намерение да отстъпи на укрепените позиции Марса Матрух и като загуби част от пустинята, с това да спечели време за организиране отбраната на Египет.
Италианофашистките войски след силен артилерийски обстрел на британските позиции в района на Ес Салум в три колони, от Либийското плато, тръгнаха към Египет. Колоните се движеха в следното построение: отпред мотоциклетисти, след тях леки танкове и артилерийски оръдия на механична тяга, след това пехота на камиони. Такова построение представляваше твърде удобна мишена за артилерията. Но английските войски не оказаха съпротива и без бой бързо започнаха да отстъпват към гр. Марса Матрух на предварително подготвени позиции. Италианските части в същия този ден влязоха в Ес Салум, на 15 септември заеха Буг Буг, а на 16 септември две италиански колони достигнаха Сиди Барани. Тук, вместо да продължат по-нататъшното безпрепятствено придвижване, италианците се спряха и се окопаха. Грациани се ограничи само с изпращане на предни постове на няколко километра на изток от Сиди Барани.
По такъв начин италианофашистките войски, без каквото и да било противодействие, се придвижиха приблизително 90 км. След завземането на Сиди Барани италианците не безпокояха англичаните. Въпреки това англичаните продължаваха бързо да отстъпват и се спряха чак при гр. Марса Матрух. Между воюващите страни се образува междина от 30 км.
Загубите на англичаните при отстъплението, по данни на Уейвел, бяха около двадесетина души и няколко автомобила. Това говори, че действията на воюващите страни се ограничаваха само с местни стълкновения.
В чуждестранния печат много се писа за причините на тъй неочакваното спиране на италианците при Сиди Барани. Много считаха, че причината за такова спиране е, че Грациани преди всичко е мислел за водопроводи и пътища, за да може да воюва в пустинята с удобства и комфорт. Действителните причини се криеха във вътрешните слабости на италианския фашизъм, в нежеланието на италианския народ да воюва за чуждите, ненавиждани от него интереси на монополистите. Хитлеристите бяха принудени да отбележат този факт, че „италианските войници не намираха в своята страна вътрешна поддръжка“194. Оттук и неверието на Грациани във възможно-стите на собствените сили за по-нататъшно настъпление.
Ако до 13 септември 1940 г. Грациани поставяше своето настъпление срещу Египет в зависимост от нахлуването на немскофашистките войски на Британските острови, след 16 септември той постави по-нататъшното настъпление към Суецкия канал в зависимост от осъществяването на „гръцкия план“ на италианските фашисти. По този план Италия трябваше да нападне Гърция и да я окупира. Сметките на Грациани и в двата случая се заключаваха в това, че на англичаните ще се отвлече и отслаби вниманието от Египет, а това ще позволи на италианците без големи усилия за заграбят Суецкия канал.
На 15 октомври в Рим пристигна хитлеристка военна делегация начело с генерал Тома за водене на преговори по изпращане на една немска танкова дивизия в Либия. От доклада на Тома за резултата от преговорите може да се види, че Грациани чакаше не само започване изпълнение на плана за агресия срещу Гърция, но и хитлеристките подкрепления от танкови части за съвместни действия при заграбване на Суецкия канал. Без хитлеристките подкрепления Грациани не се опитваше да се придвижи по на изток от Сиди Барани.
Италианците след продължителни преговори с хитлеристките емисари получиха 200 танка и бронирани автомобили. Хитлеристите се готвеха за вероломно нападение срещу Съветския съюз и не можеха да отделят нито един танк повече, нито един излишен войник.