В писмото си Хитлер пише до Мусолини на 20 ноември 1940 г.: „Бих искал да получа обратно моите германски войски през следващата пролет, не по-късно от 1 май 1941 г.“195 Това означаваше, че немската танкова дивизия се предоставяше в разпореждане на Мусолини за твърде ограничен срок. Хитлеристкото командуване не се решаваше да предприеме военни действия от голям мащаб на африканския театър преди изпълнението на плана за „светкавичната“ война — срещу Съветския съюз — „план Барбароса“.
Провал на похода на Мусолини в Гърция
(Схеми 16 и 17)
На фашистка Италия не стигаше това, което получи за участието си в съвместната агресия с хитлеристка Германия. Цялата завоювана територия Хитлер оставяше за себе си. Мусолини и неговите помагачи не искаха да се помирят с това.
Като се убеди, че Хитлер е зает с подготовката на нападението срещу Съветския съюз, Мусолини реши да осъществи похода в Гърция, като го направи изключително „италианско предприятие“. За да преварят хитлеристка Германия, италианските фашисти решиха да нападнат Гърция колкото се може по-скоро. Те смятаха, че походът в Гърция ще бъде лек. Като подкупи няколко профашистки генерали от гръцката армия, Мусолини предполагаше, че гърците не ще окажат сериозна съпротива и нахлуването в Гърция ще бъде само лека разходка. Заместникът на Мусолини при военното министерство, генерал Кабалеро, подготви осем пехотни и една танкова дивизия, един гренадирски, един отделен механизиран и два кавалерийски полка. Цялата италианска армия по това време имаше в своя състав 59 дивизии с по два полка всяка дивизия.
Общата численост на 9-а италианска армия, предназначена за окупацията на Гърция, достигаше 140 000 души, 250 танка и бронирани автомобили, 1000 самолета, 700 оръдия и 1500 автомобила (заедно с реквизираните). Такова голямо количество самолети беше предназначено за масирано нападение над гръцките градове. Италианските фашисти, като следваха теорията на Дуе за решаващата роля на авиацията в бъдещата война, смятаха, че със стратегическите бомбардировки ще успеят да сломят волята на гръцкия народ за съпротива.
Стратегическият плацдарм за нападението срещу Гърция италианските фашисти започнаха да готвят от април 1939 г., след заграбването на Албания. Местността на албанския театър на военните действия е планинска и трудно достъпна за механизирана армия. Военните действия започнаха на 28 октомври 1940 г. На този ден италианофашистките войски преминаха гръцката граница от Албания на фронт 180 км. Настъплението се водеше по отделни направления. Главният удар се нанасяше от района северно от Гикастро през Елея към Янина (схема 16). Най-голям успех италианските войски имаха северно от Елея. Към 6 ноември по това направление те се придвижиа до 70 км, като заеха Самарин и Вовус. По крайбрежното направление италианските войски завзеха Маргаритион.
В авангард настъпваха елитни италианофашистки полкове под „заплашителните“ наименовани „Тоскански вълци“, „Ферарски херкулеси“, „Полубогове от Юли“ и „Червени дяволи от Пиемонт“.
Италианският фашизъм разчиташе на продажните гръцки генерали, без да вземе предвид решителността на гръцкия народ да защитава своята страна от чуждите завоеватели. По цяла Гърция се провеждаха антифашистки демонстрации. Мобилизацията, която се поддържаше от народните маси, беше проведена бързо. За нейното прикриване гръцкото командуване развърна на фронта с Албания две пехотни дивизии, две пехотни бригади, 13 пехотни батальона, 6 планински батареи.196 Общо взето, войските, които прикриваха гръцката граница, наброяваха 27 000 души. Гърците имаха много малко техника: всичко 20 танка, 36 бойни самолета, 220 оръдия. Военноморският флот на Гърция се състоеше от един тежък крайцер, десет ескадрени миноносеца, 13 миноносеца, 5 подводници и 2 торпедни катера. Гръцките войски дадоха на италианофашистките завоеватели решителен отпор. Войските, които прикриваха гръцката граница, бяха усилени допълнително с пет пехотни и две кавалерийски дивизии.
На 5 ноември гърците нанесоха на Корчанското направление силен контраудар и отхвърлиха италианофашистките войски на албанска територия.
На 6 ноември Чано беше принуден да признае, че „противникът отчасти се е придвижил напред. Факт е, че на осмия ден от операцията инициативата е в негови ръце.“197 В резултат на по-нататъшните контраудари към 13 ноември италианските войски западно и североизточно от Елея бяха отхвърлени на изходните им позиции.
На италианските войници им казвали, че те отиват да окупират Гърция, а не да се сражават, защото италианските войници неочаквали решителна и активна съпротива от гръцката армия. Италианското командуване установи, че гръцката армия има макар и в неголямо количество напълно съвременно въоръжение. Това за него беше изненада. Но най-много Мусолини се учуди от това, че много от артилерийските оръдия на гръцката армия имаха марката на заводите Круп.