Командуващият италианските експедиционни войски в Гърция Соду, беше принуден да съобщи на Мусолини, че „каквито и да е военни действия станаха невъзможни и че въпросът трябва да бъде уреден по пътя на политическата намеса“202. Мусолини повикал при себе си Чано и му заявил: „Повече няма какво да се прави… Ние трябва да молим за примирие при посредничеството на Хитлер.“203
Фашистка Италия беше принудена да се обърне за помощ към своя германски партньор, макар че агресията срещу Гърция беше предприета без съгласуване с Берлин.
Мусолини смяташе да извърши похода в Гърция самостоятелно, без всякакво сътрудничество на своя съюзник, и при успех на авантюрата да възстанови равновесието между държавите от „оста“, нарушено от поражението на италианския фашизъм в Източна Африка. Ето защо Хитлер беше уведомен официално за нападението над Гърция едва в момента, когато италианофашистките войски вече преминаваха албано-гръцката граница.
Като се възползува от неуспехите на своя съюзник, Хитлер на драго сърце започна да му помага със свои войски с цел да привърже здраво италианския фашизъм към своята колесница. В същото време Хитлер, като не се решаваше да превърне васейна на Средиземно море в главен театър на военните действия, по всякакъв начин ограничаваше пребиваването на свои въоръжен сили на това второстепенно направление на своята агресия. В писмото си до Мусолини от 5 декември 1940 г. Хитлер писа: „Аз бих искал германските сили, които ще бъдат предназначени за сътрудничество с вас, да бъдат върнати в мое разпореждане… в началото на февруари 1941 г., за да могат да се използуват за други задачи.“204
Тази „друга задача“ беше подготовката за нападение срещу Съветския съюз, което Хитлер маскираше не само с лъжливите приготовления за нахлуването в Англия, но и с прехвърлянето на части от своята авиация в Средиземноморския басейн.
Придвижването на английските войски на територията на Киренайка (декември 1940 г. — февруари 1941 г.)
(Схеми 18 и 19)
В продължение на три месеца след завземането на Сиди Барани от италианците в Египет нямаше активни военни дей-ствия. Английските войски отстъпваха към Марса Матрух, като на 30–40 км на запад от него оставиха само патрули (схема 18). Непосредствено съприкосновение с противника нямаха.
Действията на английските патрули имаха местно значение и се извършваха по предписание. Английските офицери прекарваха времето си весело в Кайро и Александрия. Американският кореспондент Жервази описва този период така: „Веселящата се младеж повече или по-малко своевременно се отправяше на «война» в 9.30 часа и напущаше «бойното поле» за закуска примерно в 1.30 часа през деня. През това време всички барове и разкошни ресторанти са препълнени. След богата закуска хората отиват да подремнат, което продължава до 7.30 часа. След това «войната» се подновява и трае примерно до 7.30 часа вечерта. За да не се случи нещо след този час, «войната» се прекратяваше до следващия ден.“205
Подобни картини в натура английската цензура всячески се стараеше с всички мерки да скрие от английското обществено мнение. В отговор на претенциите на Жервази поради задържане на телеграмите му от цензурата наивно му казаха: „Добре, но ако научат в Америка как воюваме ние, вече не ще се стремят така да ни помагат…“206
Италианофашистките офицери и генерали, също така не чувствуваха и не изпитваха особени трудности и неудобства от войната. Английският кореспондент Мурхед разказва как той лично разглеждал италианския укрепен лагер в Нибейва след неговото заемане през декември 1940 г. и установил, че за утоляване на жаждата италианските офицери пиели минерална вода Рекоаро, най-добрата в Италия, която била докарвана в стотици сандъци от хиляди мили по море на параходи и през пустинята с камиони и каруци, запрегнати с катъри.
Като преустанови придвижването в дълбочина на територията на Египет, Грациани очакваше завършването на плана за агресия срещу Гърция и пристигането на подкрепления от немски танкови части.
На заетата от англичаните територия Грациани създаде пет укрепени лагера, които образуваха голяма дъга от крайбрежието на 70 км към вътрешността на страната. Тези лагери като укрепления се отличаваха от древноримските само с това, че бяха обградени от каменни стени. Огнева връзка между лагерите нямаше, междините не се охраняваха. Например между укрепените лагери в Вир Сафафи на десния фланг и най-близките създадени лагери в Нибейва имаше междина повече от 30 км.