Крайната цел на фашистката агресия Хитлер формулира в заключителната част на своята книга „Майн кампф“ така „Към световно господство“.
Обаче немските фашисти в своя стремеж към световно господство не бяха сами — американските империалиста също така претендираха за световно господство.
Първата световна война 1914–1918 г. беше един от етапите на борбата на американските империалиста за световно господство. В резултат на тази война американските монополисти спечелиха най-много от всички — „САЩ стана световен банкер. Европейските страни към края на Първата световна война задлъжняха с около 10 милиарда долари, като само Англия задлъжня на САЩ с 4 милиарда долари.“16
След Първата световна война империалистическата експанзия на САЩ в Европа още повече се усили. САЩ започнаха непосредствено да се вмесват в европейските работи; 47% от целия износ на капитали от САЩ се отправяше за европейските страни и на първо място за Германия.17
Освен за получаване на доходи износът на капитали се използуваше като средство и за икономически натиск върху политиката на европейските капиталистически страни. САЩ смятаха, че по такъв начин ще успеят да повлияят и на политиката на Германия. САЩ, влагайки в германската икономика милиарди долари, не бяха уверени, че тези пари ще бъдат върнати обратно.
Защо ли пък монополистите на САЩ вложиха в германската икономика милиарди долари? Всъщност германските империалисти не върнаха на своите кредитори нито една монета. Не беше трудно да се предвиди, че в резултат на възраждането и обновението на военноикономическата база на Германия тя отново ще се яви като опасен конкурент на световния пазар, още повече, че предимно САЩ и Англия въоръжаваха германската агресия.
Империалистите на САЩ, Англия и Франция, помагайки на Германия да възроди военнопромишления си потенциал, имаха предвид бъдещите цели — да насъскат хитлеристка Германия, а заедно с нея милитаристическа Япония и фашистка Италия против СССР и с това с един куршум да убият два заека; да се избавят от опасната конкуренция на Германия, Япония и Италия на световния пазар и да унищожат Съветския съюз, а ако това не им се удаде, в краен случай да отслабят и обезкръвят съветската държава в изтощителна и кръвопролитна война и да я поставят в зависимост от САЩ и Англия.
Германските империалиста добре разбираха тези цели на управляващите кръгове на САЩ, Англия и Франция, които бяха ясни още по времето на сключването на Версайлския договор. Като имаха предвид антисъветския характер на тези замисли на държавите победителки, германските милитаристи пристъпиха към прикрита подготовка за създаване на мощни въоръжени сили, за да „започнат играта отново“.
С помощта на американския капитал германските империалиста отначало саботираха Версайлския договор, после финансираха Хитлер, а след това натрупаха милиони от производството на въоръжения за Втората световна война. Най-напред те саботираха тия параграфи от Версайлския договор, които пречеха на Германия да се въоръжава. Този саботаж се започна с реабилитацията на военните престъпници от Първата световна война 1914–1918 г.
Първата световна война се подготвяше от империалистите на всички велики държави и всички те са виновници за тази война, но главните виновници за започването на Първата световна война бяха агресивните сили на германския милитаризъм.
Държавите победителки, стремейки се да прехвърлят цялата вина както за подготовката, така и за започването на Първата световна война върху Германия, я принудиха в 1919 г. да подпише задължение да даде 900 военнопрестъпника под съд. В 1920 г. същите държави предадоха правото за съдене над военнопрестъпниците на германския върховен съд в Лайпциг. Този съд се отказа да обвинява 888 души от 900. Под съд бяха дадени всичко 12 души, а осъдени само 6, при това трима от тях след няколко дена избягаха от затвора, без да бъдат търсени от някого. Последните трима от 900 обвиняеми бяха осъдени по на няколко седмици затвор.
Съюзниците гледаха на това през пръсти. А и не само на това. Стохилядният райхсвер беше превърнат от германските милитаристи в школа за подготовка на офицерски кадри за бъдещата масова армия, но държавите победителки не проявиха никакво безпокойство.
Всичко това не беше случайно. Известните Локарнски съглашения от 1925 г., които допълваха Версайлския договор от 1919 г. и плана Дауес от 1924 г., който възраждаше военнопромишления потенциал на германските империалисти, беше план за развръщане на силите за нова война. В основата на тези съглашения беше създаването на антисъветския блок, в който на Германия се определяше особена роля. САЩ официално не бяха представени на Локарнската конференция, но фактически американските монополи взеха активно и ръководещо участие в Локарнското съглашение на империалистите.