Още с първия удар двете английски дивизии разпръснаха шест италианофашистки дивизии. Подготовката на Грациани за настъпление към делтата на Нил се оказа провалена. Откри се възможност за придвижване на английските войски в дълбочина на Киренайка.
В това време объркалият се Грациани преустанови всякакво ръководство на войските. На 13 декември той изпрати в Рим тревожна телеграма, съобщавайки за своето намерение да отстъпи към Триполи, макар че английските войски само бяха прекосили границата на Египет с Киренайка.
На 16 декември английските войски се придвижиха към Бардия, където се укриваха части от шестте италиански дивизии, но атака от движение не предприеха (схема 19). Бързите и решителни действия не влизаха в сметките на управляващите кръгове на Англия. В момента, когато се бяха създали благоприятни възможности, командуващият английската армия „Нил“, О’Конор, „получи от Кайро учудваща заповед: да изтегли 4-а индийска дивизия и да я изпрати в Судан. В резултат на това се създаде необикновено положение — италианците бягаха на запад, а половината войски на победителя отстъпваха на изток; по такъв начин те си обърнаха гръб един на друг“209.
Частите на 7-а бронирана английска дивизия бяха задържани от висшето английско командуване за дълго време при Бардия, макар че италианофашистките войски не оказваха на англичаните никакво противодействие.
На 1 януари 1941 г. английското разузнаване установи, че италианофашистките войски напущат Бардия. Това обстоятелство застави английското командуване да побърза с преминаването към активни действия. Когато английските войски започнаха атаката, по тях откри огън само едно италианско оръдие и една картечница.210 Италианците, които не успяха да напуснат Бардия и не желаеха да воюват, се укриха в пещерите, а когато англичаните влязоха в града, излязоха от убежищата си с предварително подготвени бели флагове и се предадоха в плен.
След завземането на Бардия на 5 януари 1941 г. английските части се придвижиха по крайбрежните пътища към Тобрук. В Тобрук бе разположен италиански гарнизон, наброяващ 20 000 души. Линията на външните укрепления се простираше на 48 км, а на вътрешните — на 30 км. Имаше до 170 отбранителни съоръжения с дебелина на железобетона 1,5 м. Заливът в района на Тобрук представляваше най-доброто пристанище между Александрия и Бенгази и беше база на италианските военноморски кораби.
На 7 януари 1941 г. частите на 7-а бронирана дивизия се приближиха до Тобрук, обаче се приготвиха за атака чак на 20 януари. Завземането на Тобрук се различаваше от превземането на Бардия само по някои подробности. При капитулацията на гарнизона на 22 януари 1941 г. италианските генерали бяха толкова любезни, че показаха всички свои съоръжения, отвориха складовете и предадоха на англичаните около 200 оръдия.
Естествено, че в обстановката на пълно разложение на италианофашистката армия загубите на английските войски бяха съвсем незначителни. По официални данни те бяха 141 човек убити и 387 ранени.
След капитулирането на Тобрук обстановката в Средиземно море се измени в полза на ангичаните. Тобрук е междинен пункт между остров Малта и пристанище Александрия, а така също и свързващо звено между Малта и Крит.
От Тобрук до Бенгази планомерното и методично придвижване на английските войски продължи три седмици. Този бавен марш не беше предизвикан от сложилата се обстановка, тъй като английските войски даже не бяха в съприкосновение с отстъпващите италианофашистки войски.
При приближаването на английските войски до Бенгази в щаба на английските войски пристигнал упълномощен от населението човек за преговори за капитулация, предвид на това, че италианската армия избягала. Бягащите край морето италиански части бяха заловени от 4-а английска бронирана бригада при Беда Фом (90 км южно от Бенгази). Само малка част успя да се измъкне от обкръжението. На 7 февруари 1941 г. основните сили на 60-а италианска дивизия под командуването на Берганцоли капитулираха.
В края на януари 1941 г. в Средиземноморския басейн се създаде твърде тежка обстановка. Пътят за Триполи беше открит. Италианофашистките войски не бяха в състояние да окажат ефикасна съпротива, тъй като почти всички италиански сили, наброяващи около 130 000 души, бяха разпръснати. По море господствуваше английският военноморски флот. Италианските загуби във военни кораби се увеличиха. Така например през февруари 1941 г. англичаните потопиха италианския крайцер „Диаз“.