В следвоенните си мемоари Чърчил уверява, че английската експедиция в Гърция била предприета по молба на Гърция, която поискала осъществяване на гаранциите, дадени от Чембърлейн на 13 април 1939 г. Обаче Лидъл Харт например доказва друго. „На 22 февруари в Атина пристигна Идън, съпровождан от внушителен щаб от военни съветници, и застави новия гръцки министър-председател да приеме предложението.“216
През време на преговорите с Идън и английския началник на генералния щаб, Джон Дил, „гръцките водачи много се съмняваха трябва ли да приемат предложението на английското правителство за намеса, но Идън успя да получи съгласие, защото преувеличи размера на помощта, която можеше да окаже Англия“217.
Военната помощ, предложена от Идън, бе толкова съблазнителна, че гърците я приеха. Започна да им се струва, че е осигурена безопасността им. Обаче гърците бяха измамени и, това беше направено много просто. При изготвянето на цифровия материал, който характеризира английската помощ за Гърция, разказва бившият съветник на английската делегация, генерал де Хинганд. Тези цифри „се видяха немного добри на един от помощниците на Идън, който съставяше сводката. Той молеше да увеличи тези цифри дотолкова, че на мене ми се видяха съмнителни“218. И тези съмнителни цифри бяха показани на гръцкото правителство.
В действителност английската помощ се оказа твърде скромна. От Египет в Гърция бяха прехвърлени 6-а и 7-а австралийска и 2-а новозеландска дивизия, 1-а английска бронирана бригада от състава на 2-а бронирана дивизия, артилерийски и технически части. По данни на бившия началник на инженерните части от английската армия в Египет, Райнер, всичко около 50 000 души, а по данни на известния английски писател Фулер, даже 57 000 души. Английските експедиционни войски бяха снабдени със 127 и 94-мм оръдия имаха 150 танка, които по изказването на американския журналист Жервази не струваха нито грош, и 8000 автомобила.
Авиационната поддръжка беше извънредно слаба. От самото начало на кампанията англичаните изпратиха в Гърция една ескадрила изтребители от старите типове биплани „Гладиатор“, съвършено негодни за съвременния бой. След това бяха изпратени още шест ескадрили. В седемте ескадрили имаше всичко 190 самолета — от тях на авиобази в самата Гърция 80 бомбардировача, 60 изтребителя и 10 разузнавателни, на о. Крит — 20 бомбардировача и 20 изтребителя.
В следвоенните си мемоари Чърчил се опитва да убеди читателите, че „освен няколкото авиоескадрили изпращането на английската мисия и символично на няколко военни части друго нищо не можехме да предложим на гърците“ — В. С.219 Но тези твърдения не се потвърждават от други английски източници.
Стоварените в Гърция 50–57 000 английски войници не бяха символични войскови части, а голяма и добра част от британските сили в Египет. Наистина тези сили сега бяха съвършено недостатъчни, за да се задържат в Гърция, както това се удаде на англо-френските империалисти през Първата световна война.
Английските войски се изпращаха под флага за помощ на гръцкия народ в борбата му с италианския фашизъм. В действителност „английските войски бяха изпратени в Гърция, за да закрепят английските позиции на Балканите…“220
Английското правителство предприе всички мерки, за да въвлече в своята авантюра Гърция и Турция. Преди Втората световна война между Турция и Англия беше подписан военен пакт за 15 години. На 1 ноември 1940 г. президентът на Турция, Исмет Иньоню, в парламента потвърди че съюзът с Англия е здрав и непоколебим.
На 26 ноември 1940 г. Идън замина за Анкара. Преди заминаването Чърчил писа на Идън: „Извънредно важно е Турция незабавно да почне да се бие.“221 Английските империалиста всячески се стараеха да въвлекат турците, за да „вадят те кестените от огъня“.
Обаче турските управляващи кръгове не оправдаха надеждите и онези пари, които похарчиха за тях английските любители за вадене жарта с чужди ръце. През февруари 1941 г. Иньоню покани английската военна мисия да инспектира така наречената „линия Чакмак“ на границата със СССР и укрепленията в района на Дарданелите, построени с парите на английската фирма Армстронг—Викерс. В същото време Турция зад гърба на Англия сключи пакт за ненападение с хитлеристка Германия. Тайната се откри просто: хитлеристка Германия предложи на Турция повече пари. За един само неутралитет хитлеристкият посланик в Турция, Папен, предложи на турските империалисти Съветска Армения и Съветски Азербайджан. Турските империалисти, омаяни от мечтата макар и за частично възраждане на Отоманската империя, бяха готови при благоприятна обстановка да отидат и на повече, отколкото неутралитета. Освен това Папен не се поскъпи да обещае на Турция „тлъсти парчета“ от английската колониална империя.