Английските управляващи кръгове много се надяваха, че ще им се удаде да задържат стратегическия плацдарм на Балканите. Те предприеха военната експедиция в Гърция, имайки достоверни сведения, че войната срещу Съветския съюз беше решено дело в Берлин. Ето защо английското правителство смяташе, че на Хитлер не е до Гърция.
Подготовката за нападението на хитлеристка Германия срещу Съветския съюз попречи на английските управляващи кръгове да предвидят възможността й за агресия срещу Гърция и Югославия.
Английските политици не отчетоха, че за нападение над Балканите хитлеристите имаха по-големи възможности, отколкото германските империалисти през 1915 г. Тогава германските империалисти бяха свързани с военни действия на два основни фронта — френския и руския. В началото на 1941 г. нямаше такава благоприятна ситуация за английските империалисти.
На 28 март 1941 г. Хитлер съобщи на инспектора по квартирното настаняване от генералния щаб на сухопътните войски, Паулус, за окончателното решение за нахлуване в Югославия и Гърция „като предварителна крачка за нахлуването в Русия“222.
Паулус поясни смисъла на това решение по следния начин: „Нашите цели в дадения случай… бяха преди всичко да имаме свобода «на своето дясно рамо», когато нападнем Русия“.223 Това означаваше, че военните действия на Балканите трябваше да „осигурят южния фланг на източния поход…“224
За интервенцията в Гърция и Югославия германското върховно командуване съсредоточи на територията на Австрия 4-а армия, а на територията на България—12-а армия. В нея влизаха 48–, 14–, 18–, 30-и армейски, 14-и и 40-и танков корпус — всичко седемнадесет дивизии, от които четири танкови, две моторизирани и три планинско-егерски дивизии.
За удара в южното направление непосредствено върху Атина бяха определени една пехотна, една моторизирана, две планинско-егерски и три танкови дивизии. Авиационната поддръжка се осигуряваше от 11-и авиационен корпус.
На 5 април немскофашистките войски завзеха района на очаквателните позиции в готовност за нападение върху територията на Гърция.
По плана на английското командуване гръцките части трябваше да продължат задържането на фронта на запад срещу италианските войски и освен това да отбраняват укрепленията, защищаващи Солун, а от север и североизток по продължение на българската граница (така наречената „линия Метаксас“). Задачата на британските войски се състоеше в прикриване на линията, която вървеше паралелно на югославската граница от Солунския залив до Флорина, при което на тази линия не се изнасяха основните сили на английските войски. Английското командуване изчакваше, като се надяваше, че Турция, като нападне България, ще прикрие десния фланг на английските войски и с това ще им позволи да си останат във втория ешелон.
На 6 април 1941 г. 12-а немска армия премина в настъпление и започна военни действия в Югославия и Гърция. Замисълът на германското военно командуване беше с 48-и и 14-и корпус да пробият фронта и настъпят в направление на Скопие и Щип (Югославия), ас 18-и корпус — към Солун; при това в директива № 25 на въоръжените сили на фашистка Германия имаше указание, че 18-и армейски корпус също така „може да се отбие през югославска територия“. Частите на 30-и армейски корпус получиха задача да действуват по северното крайбрежие на Егейско море.
Изменниците на югославския народ, командуващият армията Цукович и Недич, откриха фронта на немските войски и преминаха на служба при фашистките агресори. Реакционните управляващи кръгове на Югославия се отказаха от борбата, макар и да разполагаха със значителни въоръжени сили. Югославската армия имаше 17 пехотни дивизии, 3 кавалерийски бригади и 500 самолета. Още 13 дивизии се намираха в период на сформиране. Освен това Югославия имаше военноморски флот в състав един лек крайцер, четири ескадрени миноносеца, шест миноносеца, три подводници и осем торпедни катера. Управляващата великосръбска буржоазия продаде националните интереси на страната. Само единствена Югославската комунистическа партия остана вярна на народа. В границите на възможното тя направи всичко, за да отстои националната независимост. Обаче само усилията на комунистите се оказаха недостатъчни. Недостатъчни се оказаха и героичните опити на малкото офицери патриоти да организират съпротива срещу врага. Буржоазнопомешчическото правителство и кралят със самолети избягаха зад границата. На 18 април 1941 г. профа-шистките генерали подписаха акта за капитулация. На Солунския фронт гърците отблъснаха първия натиск на немскофашистките войски. Първата атака на Рупелското дефиле срещу „линията Метаксас“ бешг предприета от 125-и пехотен полк. Атаката бе подавена от съсредоточения огън от устроените в скалите огневи точки. Ето няколко донесения от щаба на 12-а германска армия до генералния щаб на сухопътните сили: 6 април — „Гръцките войски оказват упорита съпротива на своите отбранителни позиции.“ 7 април — „Гърците оказват извънредно упорита съпротива, особено на предварително подготвените отбранителни позиции. Гарнизоните на дълговременните огневи точки се съпротивяват до последния човек.“ 8 април — „В Рупелския проход и източно гърците продължават упорито да се сражават.“