Други немски източници потвърждават, че гръцката армия е оказала героична съпротива на така наречената „линия Метаксас“.
Като срещна упоритата съпротива на гръцката войска, командуващият 12-а немска армия пренесе своите основни усилия на територията на Южна Югославия.
През това време основната групировка на английските войски се прехвърляше от района на Волос и Атина. На английския участък от фронта се развърнаха: на р. Вардар — 1-а бронирана бригада, а на р. Бистрица — новозеландската дивизия. Левият фланг на англичаните се прикриваше от 12-а и 20-а гръцка пехотна дивизия, а десният — от войските, намиращи се на „линията Метаксас“.
Английското командуване избра за себе си участък от фронта по югославската граница, като считаше, че това е най-безопасният район, понеже до 6 април на югославска територия нямаше немско фашистки войски.
По такъв начин придвижването на немскофашистките войски през югославската територия намери английското командуване неподготвено. Бързото прехвърляне на английските войски от Волос и Атина на север ставаше в разгара на немско-фашисткото настъпление в Югославия.
Англичаните се опитаха да заемат отбрана от планината Олимп до градовете Едеса и Флорина, но не успяха. В района югоизточно от Флорина се намираха незначителни сили: танков полк и някои други части от австралийската дивизия. Немскофашистките войски, като се придвижваха бързо от Югославия на юг, вървяха вече по долината на р. Вардар. Те нападнаха Солун през недостатъчно защитения от англичаните участък на фронта. На дясното крило на фронта към гр. Флорина се приближи група войски в състав една пехотна, една моторизирана и две танкови дивизии. На лявото крило към Олимп се придвижваше група войски в състав две планинско-егерски дивизии и една танкова дивизия.
От 14 април 1941 г. немскофашистките войски влязоха в бойно съприкосновение с английските части. Английската 1-а бронирана бригада не можа да издържи на натиска на три немски танкови дивизии. Британските части след първото стълкновение с немските танкови дивизии започнаха бързо да бягат към морето.
Гръцките войски в Албания се оказаха пред опасност от изолация и бяха принудени да отстъпят. Това позволи на немските войски да се съединят с действуващите в Албания италиански войски.225
На 14 акрил щабът на 18-и армейски корпус съобщи на командуващия 12-а армия, че англичаните бягат, като изоставят по-рано подготвените за отбрана позиции на издатината на р. Бистрица и югоизточно от Верия. На 15 април, по данни на щаба на 18-и корпус, английското командуване вече пристъпи към товаренето на войските си на плавателни съдове в пристанищата на Пирея и Волос.
Чърчил оправдава английското командуване и отстъплението на английските войски в Гърция с това, че „се започна разложение в 12-а и 20-а гръцка дивизия и че те повече не можеха да играят съществена роля. От този момент нашите експедиционни сили останаха сами.“226 В действителност получи се друго: на 14 април командуващият гръцките войски в Албания, като се убеди, че неговият десен фланг е обходен от немскофашистките войски в участъка на английския фронт, а британските войски се обърнаха в бягство, беше принуден да моли за примирие. След бягството на английските войски гръцките епирска и северозападна македонска армия попаднаха в обкръжение и на 21 април капитулираха.227
На 26 април, три дена преди завземането на южните пристанища, хитлеристите направиха въздушен десант за овладяването на Коринт (2-и парашутнодесантен полк). В това време английските войски преминаваха през Атина към пунктове за товарене на корабите.
225
В края на март 1941 г. 9-а и 11-а италианска армия в Албания бяха доведени до 20 пехотни, 4 алпийски и 2 танкови дивизии, 6 отделни механизирани полка и 13 отделни батальона.
227
Северозападната македонска армия беше създадена в средата на ноември 1940 г., а епирската в началото на февруари 1941 г. Двете армии действуваха в Албания и в края на март 1941 г. имаха в състава си 15 пехотни и 2 кавалерийски дивизии.