Немскофашистките парашутисти безпрепятствено се приземиха на Коринтския канал. Мястото за спускане на парашутистите се прикриваше от изтребители. Транспортните самолети с войски прелетяха през обръч от изтребители и спуснаха парашутистите в средата на зоната. Парашутистите за всяка част бяха с различни цветове, за да могат приземяващите се войници да се присъединяват бързо към своите поделения.
Стоварването на десанта на Коринтския канал беше репетиция за завладяването на остров Крит.
Немската авиация изведнъж завоюва господство във въздуха. Предните английски летища в първия ден на военните действия бяха извадени от строя. Немската авиация също извърши нападение над пристанище Пирея. Един от корабите, запален от бомбите, поради паниката на англичаните не беше изведен от пристанището и остана да догори на място. От него се запали друг параход — „Клан Фрезер“, — натоварен с взривни вещества (200 тона тротил). Експлозията приличаше на изригване на вулкан и разруши цялото пристанище. Параходи, корабостроителници и сградите в пристанището бяха обхванати от пламъци. Отиде на дъното параходът, натоварен със самолети тип „Хърикейн“. В пристанището бяха потопени всичко 11 плавателни съда с обща водоизместимост 43 000 т.
Намиращата се в Гърция английска авиация не се използуваше напълно за поддържане на своите войски. Английското, командуване реши да изпрати 80 бомбардировача за изпълнение на стратегически задачи в България. На втория ден от военните действия в Гърция английските бомбардировачи, вместо да бомбардират настъпващите немскофашистки войски, извършиха нападение над ж.п. възел на гр. София. Разбира се, 80 английски бомбардировача не можеха да предизвикат голям стратегически ефект, но под прикритието на изтребите-лите те все пак биха могли да задържат противниковите колони, придвижващи се по планинските пътища на Гърция. Фулер пише: „Използуването на английската авиация показа, че англичаните нищо не са научили във Франция.“228
На 27 април немскофашистките войски завзеха Атина, а на 29 април моторизираните съединения на 12-а немска армия, преследвайки англичаните, се добраха до южните пристанища на Пелопонес, като заловиха голям брой пленници.
Евакуацията на английските войски под прикритието на 6 крайцера и 19 ескадрени миноносеца продължи пет нощи. От 53 000 души бяха загубени 12 000, а така също бяха потопени и два английски ескадрени миноносеца. Английските войски загубиха всички оръдия, машини и тежко въоръжение в това число и 150 танка.
Евакуацията на английските войски се прикриваше от гръцките войски. Част от евакуиращите се от Гърция британски войски бяха изпратени на остров Крит. Заедно с по-рано намиращите се на острова английски гарнизони тези войски съставляваха армия с повече от 28 000 души (14 000 англичани, 6500 австралийци, повече от 7000 новозеландци). Гръцките войски съставляваха 11 батальона. На 17 май Чърчил заяви в парламента, че Крит ще се защищава до последния човек.
Остров Крит (дълъг от запад на изток 260 км и широк от 20 до 50 км) имаше важно стратегическо значение. Той блокираше входа за Егейско море, както за о. Кипър (560 км на изток от Крит), контролираше турското крайбрежие на Среди-земно море. Освен това Крит прикриваше западните подстъпи към Източната част на Средиземно море — Египет, Суецкия канал и Палестина.
Крит възпрепятствуваше придвижването на немските войски от острова към източната част на Средиземно и Червено море. Ето защо хитлеристкото командуване реши да заграби този остров.
Подготовката, ръководството и провеждането на операцията за овладяването на остров Крит се осъществяваха от щаба на 4-и въздушен флот (8–, 9– и 11-и авиационен корпус). На командуващия въздушния флот бяха подчинени 5-а планинско-егерска дивизия (8500 планински егери), 6-а пла-нинско-егерска дивизия, 7-а парашутна дивизия (15 000 пехотинци парашутисти), части от 5-а танкова дивизия и два зенитни дивизиона. Тези сили бяха запланувани да се изпратят на о. Крит чрез прехвърляне на парашутисти и стоварване на десант с транспортни самолети и планери.
Хитлеристките военновъздушни сили предназначени за участие в завземането на Крит, имаха в своя състав 180 бомбардировача, 90 пикиращи бомбардировача, 90 изтребителя бомбардировачи, 90 изтребителя, 50 разузнавателни самолета 60 товарни планера и 550 транспортни самолета, или всичко 1050 самолета.
Непосредствено в операцията участвуваха 7-а парашутна дивизия, планерният полк и 5-а планинско-стрелкова дивизия, всичко 25 000 души. В резерв се намираше 6-а нланинско-егерска дивизия.
На 18 май хитлеристите пристъпиха към въздушна бомбардировка на Крит. През нощта на 20 май започна стоварването на ударните групи парашутисти в четири пункта на острова (схема 21). Основният пункт за стоварването беше летището Малеме, на което се намираше единствената годна за излитане и кацане писта на о. Крит. В този район се стовари в първия ешелон щурмовият парашутнодесантен полк в състав два батальона. Между Малеме и Камея се приземи 3-и парашутно-десантен полк, в Ретимнон—два батальона от 2-и парашутно-десантен полк, в Хераклион — 1-и парашутнодесантен полк. В първия ешелон бяха спуснати всичко около 8000 парашутиста. Немските парашутни десантчици бяха въоръжени с безоткатни оръдия с калибър 75, 100 и 150 мм, което за англичаните беше голяма изненада.