Във всички места, където се спускаха немските парашутно-десантни части, имаше силни групи британски и гръцки войски: в Малеме — 4-а новозеландска бригада, смесена англо-гръцка бригада и гръцки батальони; между Канея и Малеме — 5-а новозеландска бригада; в района Канея — Суда — английска пехотна бригада, два австралийски, пет английски и пет гръцки батальона; в района на Ретимнон — австралийска бригада и шест гръцки батальона; в Хераклион — два английски и три гръцки батальона. Тези сили оказаха съпротива на фашистките парашутисти. Англичаните развърнаха енергични отбранителни действия в най-критичния момент на операцията — в момента на спускането на парашутистите и когато първите немски парашутисти започнаха да скачат и бяха безпомощни. През време на приземяването в района Малеме един парашутен батальон беше почти напълно унищожен. В района на Ретимнон и Хераклион немските парашутисти попаднаха в обкръжение. Командирът на парашутнодесантния полк попадна в плен. След авиационната подготовка на немските бомбардировачи и изтребители на местата, определени за парашутния десант, се появиха транспортните самолети с парашутисти, но с голямо закъснение, поради което англо-гръцките войски успяха да се подготвят за отблъсването на парашутния десант.
Обаче решителни действия за ликвидирането на парашутния десант в района на Малеме не бяха предприети. По-висшето английско командуване недостатъчно добре се ориентираше в обстановката. То очакваше, че противникът ще нанесе главния удар с морски десант. Това позволи на немците да стоварят на 21 май на о. Крит танкоизтребителен батальон от 7-а парашутна дивизия. На завзетото от десантните войски летище кацнаха транспортни самолети с планинско-егерски части от 5-а стрелкова дивизия. Планинско-егерските войски очистиха района около летището в диаметър от 7 км. С това беше решен изходът на операцията в полза на хитлеристките войски. По „въздушния мост“ немците прехвърлиха на о. Крит 771 мотоциклета, 353 леки артилерийски оръдия, 5358 контейнера и повече от 1000 тона други товари.
Английската авиация и този път не оказа сериозна съпротива. Летците получиха заповед да се грижат не за оказване на съпротива, а за прехвърлянето на оцелелите самолети в Египет, което беше и направено на 19 май 1941 г.
През нощта на 22 май хитлеристкото командуване започна изпращането на войски за остров Крит и по море. Два кервана от 50 моторни баркази, съпровождани от торпедни катери, превозиха от о. Милос 7000 немскофашистки войници и офицери. Керваните трябваше да преминат едно разстояние от 120 км.
Един керван от 24 моторни шлепа бе прехванат от английска ескадра на север от Канея и стана лека плячка на трите английски крайцера („Аякс“, „Орион“ и „Дидо“) и на четири ескадрени миноносеца. Голямата част от плавателни съдове (14 моторни шлепа) отиде на дъното заедно с товарите си. 800 души от състава им загинаха. От 2300 войника се спасиха само 1500.
Втори керван беше прехванат от английските кораби близо до Хераклион, но явилата се навреме фашистка авиация потопи леките крайцери „Глостър“ и „Фиджи“. Керванът достигна целта си. На 25 май немскофашистки сухопътни части дебаркираха на острова.
Успешните действия на парашутнодесантните войски на о. Крит бяха осигурени поради въздушната блокада, установена от хитлеристката авиация на острова. В резултат на въздушното господство на немскофашистката авиация островът не можа да получи отвън никаква помощ.
На 27 май планинско-егерските войски завзеха пристанището Канея. На другия ден подвижна група войски в състав мото-циклетно-стрелкови батальон, планинско-разузнавателен батальон, няколко батареи и няколко танка деблокираха обкръжените парашутни части в района на Ретимнон и Хераклион.
Англичаните започнаха евакуацията на своите войски от о. Крит. Първото товарене на плавателни съдове те извършиха през нощта на 29 май. Английската ескадра в състав от три крайцера и шест ескадрени миноносеца евакуира от Хераклион 4-хилядна войска. Заедно с английската ескадра в Александрия отидоха гръцки военни кораби — тежък крайцер, шест ескадрени миноносеца и няколко подводници.