Выбрать главу

На връщане на 100 км от Александрия английските кораби бяха подложени на нападение от немскофашистката авиация. Английските самолети, определени за прикриване на корабите, не можаха да намерят своята ескадра в морето въпреки сравнително неголемите граници на района на възможното им местонахождение. В резултат на нападението английската ескадра загуби четири кораба в това число и крайцера „Калкута“.

Към 1 юни 1941 г. целият о. Крит беше в ръцете на Хитлер. Загубите на английските войски съставляваха 12 000 души. Английското командуване успя да евакуира през пристанището Хора Сфакион (на южното крайбрежие на о. Крит) всичко 16 000 души.

Освен изброените крайцери („Глостер“, „Фиджи“ и „Калкута“) англичаните загубиха и пет ескадрени миноносеца („Джуно“ „Грейхаунд“, „Кашмир“, „Кели“ и „Империал“). Ескадреният миноносец „Хирвард“ с евакуиращи се войски беше повреден от немски самолети и загуби ход, поради което немците успяха да го пленят. За дълго от строя излязнаха линейните кораби „Уорспайт“ и „Велиант“. Тежки повреди също така получиха шест крайцера и няколко ескадрени миноносеца.

Английската експедиция в Гърция струва твърде скъпо. По най-минималните изчисления англичаните загубиха в Гърция общо 30 000 души. На английските войски „се наложи да преживеят втори Дюнкерк, в резултат на което те бяха принудени да изоставят всички танкове и голяма част от снаряжението“229.

Тази операция струваше скъпо и на немскофашисткото командуване. Боевете за о. Крит доведоха до нечувани загуби на парашутисти, въздушнотранспортните части също така силно пострадаха. Според твърдението на бившия командуващ на немско фашистките въздушнодесантни войски, Щудент, Крит струваше на хитлеристите „от 20 000 души, спуснати в тази операция, 4000 убити или безследно изчезнали“230. Освен това англичаните свалиха 200 немски самолета (в това число 119 транспортни самолета) и повредиха 148 самолета (в това число 106 транспортни).

След окупацията на Гърция от немскофашиските войски за английските империалиста се създаде сложна обстановка в Средиземноморския басейн. Александрия и Суецкият канал бяха поставени от самите управляващи кръгове на Англия под непосредствена заплаха от окупация от страните на „оста“. Завладяването на Крит като важен стратегически пункт в източната част на Средиземно море беше подготовка за агресия не само в Египет231 за завладяване на Суецкия канал, но и за завладяване на островите от източната част на Средиземно море, за организиране на настъпление в Ирак, Сирия и Иран — страни, които са основни източници на петрол в Близкия Изток.

Командуващият немските въздушнодесантни войски, Щудент, предложи на Хитлер след завземането на Крит с въздушен десант да завладеят Кипър и оттук да направят скок и да завладеят Суецкия канал. Но Хитлер беше „твърде много зает с мисълта за предстоящото нахлуване в Русия“232. И този проект не получи от негова страна никаква поддръжка.

Хитлер реши да отложи осъществяването на близкоизточните планове, както и нахлуването в Британските острови до есента на 1941 г. когато по негови сметки трябваше да завърши „светкавичната война“ срещу Съветския съюз. Гьоринг на разпита в Нюрнберг след свършването на Втората световна война даде показания, че той бил „готов да затвори Гибралтар и Суецкия канал, но в това време неговият крак се придвижил към Русия“233.

По такъв начин с нахлуването на немскофашистките войски в Гърция и Югославия се завършиха последните приготовления на фашистка Германия за нападение срещу Съветския съюз.

Хитлеристките въоръжени сили завършиха стратегическото си развръщане срещу Русия, без да се страхуват от флангова заплаха откъм Балканите.

Прехвърлянето на немския африкански корпус в Либия и 10-и авиационен корпус на о. Сицилия (януари — февруари 1941 г.)

(Схема 22)

Спирането на английското настъпление при Ел Агейла и прехвърлянето на голямата и отбрана част на английските войски от Египет в Гърция избавиха войските на Грациани от заплахата за пълното им изтласкване от Северна Африка.

Италианофашисткото командуване получи необходимото време, през което в Либия пристигнаха немскофашистките подкрепления.

вернуться

229

Liddell Hart. Defence of the West, p. 17.

вернуться

230

Milton Shulman. Defeat in the West, p. 59.

вернуться

231

Крит се намира на 400 км от Либия и Западен Египет.

вернуться

232

Liddell Hart. The Other Side of the Hill, p. 169.

вернуться

233

A. Seversky. Air Power: Key Survival, New-Iork, 1950, p. 291.