Хитлеристите решиха да се възползуват от отслабването на италианските империалиста в Либия и като им окажат помощ, да си създадат в Северна Африка стратегически плацдарм за последващото завладяване на цяла Африка.
В началото на януари 1941 г. в Италия бяха прехвърлени части от немската авиация. Над Средиземно море се появиха немски пикиращи бомбардировачи „Ю-87“ от състава на 10-и авиационен корпус (с командуващ Кеселринг). Всички летища в Сицилия, в това число и две летища, удобни за базиране на тежките бомбардировачи, бяха използувани като бази на фашистката авиация. На тях се намигаха около 250 немски самолета, в това число 100 бомбардировача „Хе-111“ и 60 пикиращи бомбардировача „Ю-87“ и 20 изтребителя „БФ-109“, а така също и няколко нощни изтребителя, самолети за поставяне на минни заграждения и транспортни самолети.234
На авиационния корпус беше поставена задача във взаимодействие с италианските военновъздушни сили да парализира английската военноморска база на о. Малта, да парализира също така английските морски превози в Средиземноморския басейн и в същото време да осигури възстановяването на морските комуникации между Италия и Либия.
През февруари 1941 г. в Либия беше прехвърлена 5-а немска танкова235 и 90-а лека пехотна дивизия, а така също и 132-а италианска танкова дивизия „Ариете“. Транспортните войски се съпровождаха от конвой, състоящ се от крайцери и ескадрени миноносци, а по въздуха се прикриваха от немско-фашистката авиация.
На 11 февруари в пристанището на Триполи започнаха да се стоварват немските войски. Транспортите се товареха непрекъснато, не само денем, но и нощем при пълно прожекторно осветление. Английското командуване не водеше разузнаване и прехвърлянето на немските войски в Либия премина незабелязано.
Немските съединения бяха обединени в така наречения африкански корпус (с командуващ Ромел). Най-близката задача на този корпус беше да спре английското придвижване в Киренайка и да предотврати пълното разпадане на италиано-фащистката армия на Грациани, която действуваше в Либия. Грациани бе сменен. Специалната комисия под председателството на адмирал де Равел, която разследваше дейността на Грациани, заклейми неговата дейност като командуващ с поведение като на войник. Въпреки това Мусолини не привлече Грациани към отговорност пред военния съд от страх, че в процеса на съдебното дирене ще се разкрие гнилостта на фашисткия режим.
За главнокомандуващ в Либия на мястото на сменения Грациани беше назначен Гарибалди, но фактически командуването се осъществяваше от Ромел. Заедно с Ромел в Либия пристигна заместник-началникът на италианския генерален щаб, генерал Роата, който оказа натиск върху Гарибалди и неговия щаб, който проявяваше нежелание да се подчини на Ромел. Гарибалди беше задължен да се вслушва в немските предложения и да ги привежда в изпълнение.
На 14 февруари 1941 г. Ромел изпрати първото донесение до генералния щаб на въоръжените сили на Германия, с което съобщава, че съприкосновение с противниковите сухопътни войски в дадения момент нямат и че англичаните по всяка вероятност възнамеряват да се задоволят с постигнатите успехи в Киренайка. В това време английският военноморски флот в източната част на Средиземно море беше зает с превозването на английските експедиционни войски от Египет в Гърция.
Когато Ромел пристигна в Либия, той видя, че италианските войски в Либия нямат достатъчно количество съвременно оръжие. Оказа се, че значителна част от оръдията бяха взети от трофеите, пленени през есента на 1918 г. при разпадането на Австро-Унгария. Максималната дългобойност на тези оръдия не надминаваше 8 км, докато по това време на съвременните английски оръдия тя беше 15–20 км.
На италианската авиация също така не можеше да се разчита. Цялата италианска авиация в Либия се състоеше от 60–70 остарели изтребители „Капрони-42“ и „Фиат-50“, негодни за ефикасно използуване, 30 бомбардировача, 6–7 самолета за далечно разузнаване и няколко за войсково разузнаване.
Ромел обърна също така внимание на главния щаб на германските въоръжени сили, че и 10-и немски авиационен корпус е твърде слаб, за да изпълни поставените му задачи — да участвува в сухопътните боеве в Африка, както и да охранява пролива между Сицилия и Триполи. Освен това корпусът също така се задължаваше да извършва нападения над английския средиземноморски флот. След това на 10-и авиационен корпус беше дадена заповед да поддържа само немския африкански корпус. Операциите срещу английския флот в източната част на Средиземно море се възложиха на 11-и немски авиационен корпус, който се намираше на бази по южното крайбрежие на Гърция.