На 30 януари 1941 г. немската авиация извърши първото нападение над Суецкия канал. От хвърлените магнитни мини бяха разрушени четири съда.
За времето от 30 януари до 5 октомври 1941 г. над Суецкия канал бяха извършени над 60 нападения от немскофашистката авиация. Каналът за дълго време беше изваден от строя.
През февруари 1941 г. 10-и авиационен корпус започна да нанася удари на английските войски. При първите бойни полети на немскофашистката авиация беше свален английски изтребител. Летецът се спусна с парашут в разположението на немско-италианските войски. На разпита той заяви: „До вашето пристигане у нас всеки ден беше ден за почивка.“236
Особено интензивни нападения (до май 1941 г.) бяха извършени над о. Малта. На 10 януари близо до Малта беше потопен английският ескадрен миноносец „Галант“ и тежко повреден самолетоносачът „Илъстриес“. На другия ден немски пикиращи бомбардировачи потопиха източно от Малта английския крайцер „Саутхемптън“ и повредиха крайцера „Глостершир“.
В продължение на целия януари 1941 г. немскофашистката авиация извърши над о. Малта 58 нападения.
По това време немскофашистката авиация също почувствува недостиг от изтребители. На пикиращите бомбардировачи се налагаше да извършват нападения, без да бъдат съпровождани от изтребители. Започнаха да растат загубите в бомбардировачи. Това обстоятелство застави немскофашисткото командуване през април 1941 г. да прехвърли в Средиземноморския басейн известно количество изтребители.
Всички планове на английския империализъм в Средиземно море се свързваха с традиционната увереност за непреодолимото могъщество на английския военноморски флот. Недооценката за тясното взаимодействие между военноморските и военновъздушните сили струваше скъпо на англичаните.
Морските и въздушните сили на държавите от „оста“ без труд установиха пълен контрол над Сицилийския пролив, който имаше ширина (между Тунис и Сицилия) 145 км. Италиано-немските военновъздушни сили, които бяха базирани на летищата по крайбрежието на Киренайка, на Триполитания, о. Сицилия и южните части на Апенинския полуостров, се оказаха в състояние да нанасят удари по всеки пункт на Средиземно море. Жизнено важният и най-близък търговски път през Суецкия канал се оказа отрязан за английския империализъм. Англичаните бяха принудени да възстановят стария морски път за Индия около нос Добра надежда. Ако пътят за Индия през Суецкия канал беше 3600 км и бе изминаван за 8 дена, сега при заобикалянето беше необходимо да се изминат 20 000 км, като се загубваха за това 50–60 дена.
Английските военнрморски сили в източната част на Средиземно море се оказаха също така отрязани от Гибралтар и метрополията.
Скоро за английското командуване се създаде трудна обстановка не само по море но и по суша.
В момента на идването на Ромел в Либия разстоянието между италианските и английските войски достигаше 270 км. Останките от италианските дивизии „Брешия“, „Савоя“ и „Болоня“, както и „Павия“, които бяха загубили цялото свое въоръжение, се намираха в района на населените пунктове Мисурата, Буерат ел Хсун, Сирта (схема 22). От средата на февруари по на изток от Ел Агейла италианофашистки войски нямаше. Първата линия от заграждения на италианската отбрана минаваше близо до населения пункт Сирта, а главната отбрана — южно от Мисурата.
След като беше спряно бягството на италианските войски, италиано-немските войски започнаха да се придвижват обратно към Ел Агейла и на 22 февруари се срещнаха с английските войски, които се бяха разположили в Ел Агейла и на източната граница на пустинята Сирта.
Английското командуване имаше пълната възможност да изгони италианофашистките войски от Северна Африка. Сам Ромел на 14 февруари 1941 г. писа: Ако англичаните незабавно предприемат настъпление към Триполи, катастрофата при всички случаи ще бъде неминуема. Но английското командуване съзнателно не използуваше своите възможности и спря войските на границите на Триполитания. Английските управляващи кръгове очакваха нападението на хитлеристка Германия и фашистка Италия срещу Съветския съюз.
Италианските части в Африка не бяха боеспособни. Това застави Ромел на 14 февруари да се обърне към главното командуване на сухопътната армия в Германия с молба да прехвърли в Либия една танкова дивизия.
Първоначалният план на италиано-немското командуване беше твърде скромен и се състоеше в това да се задържи Триполитания, но други действия по това време не трябваше да се предприемат.
След като се изясни, че английското командуване няма намерение да продължи настъплението, Браухич в директивата от 21 март 1941 г. постави пред Ромел задачата да завладее Аджедабия като изходен плацдарм за по-нататъшно настъпление. На 20 май италианофашистките войски трябваше да нанесат удар по английските войски. Същевременно на Ромел съобщиха, че за усилване на африканския корпус се изпраща 15-а немска танкова дивизия, която ще пристигне в Либия през май.