На 19 март 1941 г. Ромел замина за Берхтесгаден, където лично докладва на Хитлер за обстановката на Либийския фронт. Като се завръщаше в Либия на 23 март, той посети в Рим Мусолини и му съобщи за решението на Хитлер да отложи предприемането в Северна Африка и Близкия Изток на военни действия от голям мащаб до завършването на „светкавичната война“ със Съветския съюз и за получаването на ограничени задачи — да върне назад западната половина на Киренайка като подготовка за по-голямо настъпление през идващата есен.
И така през май се започна ограничена бойна дейност на италиано-немските войски с цел да се създаде плацдарм в Западна Киренайка, по-решителни действия за нахлуването в Египет се отлагаха за есента на 1941 г. Обаче сложилата се обстановка позволи на Ромел да измени първоначалното решение и бързо да премине в настъпление.
На 17 февруари 1941 г. немското разузнаване донесе, че на о. Крит се съсредоточават английски съединения. На 7 март разузнавателният отдел при африканския корпус установи, че-англичаните снемат част от своите сили в Киренайка за прехвърлянето им в Гърция.
От донесенията на Ромел на германското върховно командуване стана съвършено ясно, че придвижването на англичаните в Либия преследваше само една цел — да завладее Киренайка, да обезпечи Суецкия канал от въздушни нападения от запад и да изключи всякаква възможност от настъпление на италианците в Египет.
Така беше и в действителност. Английските войски след спирането им при Ел Агейла започнаха да поставят минно-взривни заграждения на крайбрежния път и да извършват разрушения на пътя Ел Агейла, Марад и на юг от Ел Агейла. Английското командуване по различни начини се опита да отвлече вниманието на италианското командуване от о. Крит и южното крайбрежие на Гърция, където по това време се стоварваха английските експедиционни войски. За тази цел на 9 февруари 1941 г. английска ескадра в състав самолетоносачът „Арк Роял“, линейните кораби „Риноун“ и „Малая“ и три крайцера излязоха от Гибралтар и внезапно нападнаха италианското пристанище Генуа. Като се възползува от пълната обърканост на италианското военноморско командуване, английската ескадра в продължение на 30 минути безнаказано обстрелва пристанищните съоръжения.
Успехът на тази операция подбуди английското военноморско командуване към активни действия срещу италианските военноморски сили. Английските разузнавателни самолети, излитайки от самолетоносача „Илъстриес“, проследиха италианска ескадра, състояща се от линейния кораб „Виторио Венето“ (35 000 т водоизместимост), 8 крайцера и флотилия от ескадрени миноносци. През нощта на 28 май английска ескадра в състав линейните кораби „Велиант“, „Уорспайт“ и „Бархем“, самолетоносачът „Формидейбъл“, три леки крайцера прехвана италианската ескадра при нос Матапан (около южното крайбрежие на Гърция). Неочакваната нощна атака се увенча с пълен успех. Италианците загубиха тежкия крайцер „Пола“, двата крайцера „Фиуме“ и „Зара“ и два ескадрени миноносеца. На италианския линеен кораб се удаде да се скрие в нощната тъмнина.
Обстановката в Средиземно море се измени в полза на англичаните, но на сушата обстановката бе неясна за английското командуване. То нямаше никакви сведения за действията на немскофашистките войски в Либия. Сухопътното английско разузнаване бездействуваше. Лошо работеше и въздушното разузнаване. Агентурните сведения за прехвърлянето на нем-ски войски в Либия постъпиха в англичаните едва 15 дена, след като в Триполи бяха пристигнали първите транспорти с войски.
На 10 март разузнавателният отдел при африканския корпус на Ромел съобщи на генералния щаб на немската сухопътна армия, че англичаните по всяка вероятност до това време не знаят нищо за състава на немските войски, намиращи се в Либия. Това се потвърждава и от английските източници. Така например на 27 март, четири дена преди преминаването на италиано-немските войски в настъпление, Уейвел донесе в Лондон: „Няма никакви сведения за това, че при Ел Агейла се намират многочислени немски войски. Вероятно това са главно италиански войски, усилени от малко немски части.“237 От това Уейвел направи извод, че едва ли противникът ще направи опит да си възвърне Бенгази. Обаче в действителност тези надежди не се оправдаха от английското командуване.