На 12 април немскофашистките войски влязоха без бой в Бардия. Към 15 април те заеха Сиди Омар, Ел Салум, прохода Халфа, оазиса Джарабуб и преустановиха по-нататъшното си придвижване.
Италиано-немските комуникации се разтеглиха на много стотици километри, а снабдяването на войските ставаше с голямо прекъсване, тъй като първоначално в плана на операцията не се предвиждаше придвижване на толкова голяма дълбочина (около 900 км). Транспортите с продоволствие и вода не идваха навреме зад настъпващите части. Затрудненото положение на италиано-немските войски се задълбочи още повече и с обстоятелството, че през нощта на 16 април 1941 г. четири английски ескадрени миноносеца, базирани на о. Малта, успяха да извършат смело нападение в Габеския залив, в резултат на което беше унищожен италиански конвой, състоящ се от пет големи транспортни кораби, намиращи се под охраната на три ескадрени миноносеца. И немските източници твърдят, че причина за поражението при условия на почти равно съотношение на силите е „недостатъчно умение на италианските екипажи да действуват нощем“239.
Обаче основната причина за спирането на италиано-немските войски през април 1941 г. бе това, че германското върховно командуване не се готвеше да предприеме крупно настъпление в Северна Африка до завършването на „светкавичната“ война срещу Съветския съюз. В плана на Хитлер Северна Африка имаше второстепенно значение. На „плана Барбароса“ се подчиняваха всички други планове. Към извънредното огорчение на италианския генерален щаб, че хитлеристите не искаха да предадат решаващо значение на Средиземноморския театър на военните действия, на 21 юни 1941 г. Хитлер писа на Мусолини: „Настъплението в Египет до есента е изключено.“240 Пред италиано-немското командуване в Северна Африка стоеше задачата да завладее западната част на Киренайка и с това да подготви условия за настъпление от голям мащаб за есента на 1941 г. Италианското командуване беше уверено, че войната срещу СССР ще завърши „светкавично“, след което ще получи големи подкрепления и това ще му позволи вече през септември 1941 г. с щурм да превземе Тобрук и с победен марш да се придвижи към Суецкия канал. Затова се говори и в директивата от 8 август 1941 г. на бившия главнокомандуващ германския военноморски флот, Редер, озаглавена „Задачите за по-нататъшното водене на войната след завършването на източната кампания“. Като ориентира висшия състав на военноморския флот за плановете на Хитлер, Редер писа: „След завършването на Източната кампания… може да се разчита на поход срещу Тобрук в средата на септември 1941 г. За тази цел през есента на 1941 г. се възнамеряваше да се прехвърлят в Северна Африка четири немски моторизирани дивизии.“241 По такъв начин германското върховно командуване предприе през март — април 1941 г. в Северна Африка военни действия с ограничена цел. Тези действия трябваше да поддържат слабия съюзник в Средиземно море и да подготвят условия за широко настъпление срещу Египет през есента на 1941 г. Неочакваният успех — бързото придвижване на италиано-немските войски към египетската граница — излезе от рамките на първоначалния план.
Неуспешният опит на английското командуване да деблокира Тобрук (15 — 18 юни 1941 г.)
(Схема 24)
През юни 1941 г. английското командуване предприе опит с крупни сили да деблокира Тобрук. За деблокирането на Тобрук то отдели 7-а бронирана дивизия, 4-а индийска дивизия и 22-а гвардейска бригада, всичко около 25 000 души и 300 танка. С тези сили се смяташе да се нанесе силен удар по крайбрежието и да се влезе в Тобрук. Обаче щабът на Уейвел не се оказа в състояние да запази в тайна замисъла на своя главнокомандуващ. Планът на Уейвел бързо стана известен на всички. Ето какво пише за този факт бившият началник на инженерните части при 8-а армия, майор П. Райнер: „При мене достигаха слухове за нашия план и аз се съмнявах в тайната на операцията. Моите съмнения скоро се оправдаха. Два дена преди началото на операцията узнах подробно целия план от един ливанец, който го обсъждаше в едно александрийско кафене.“242 Не е за учудване, че в резултат на такова безгрижие планът на Уейвел напълно се провали.
На 15 юни 1941 г. в района на Ес Салум и форта Капуцо се започнаха безплодни атаки на англичаните. И на 16 юни не беше постигнат никакъв успех.