На следващия ден, 17 юни, 15-а немска танкова дивизия извърши обходен маньовър и в тил нанесе контраудар по 7-а английска бронирана дивизия. Загубите на англичаните бяха повече от 100 танка. Бронираната дивизия се завърна на изходните си позиции само с 24 танка.
През нощта на 18 юни немските танкови части заеха Сиди Омар и се придвижиха към прохода Халфа, където се съединиха с италианските пехотни части.
Чърчил в своите мемоари признава, че юнското настъпление се провалило. Уейвел смяташе, че на фронта ще срещне само една немска танкова дивизия а в действителност те бяха вече две, тъй като по това време в Либия пристигна 15-а танкова дивизия, която имаше в състава си тежки танкове.
На бойното поле останаха италиано-немските войски, а англичаните отстъпиха на първоначалните си позиции. Това даде възможност на немците бързо да ремонтират по-голямата част от повредените си танкове, а така също и около 80 пленени английски танка.
Ромел не получи повече техника от Германия и можеше да разполага само с тези сили, които имаше.
На фронта в Северна Африка настъпи затишие, което продължи до ноември 1941 г.
В Средиземно море немскофашистката авиация продължаваше да нанася чувствителни удари на английския търговски флот. През юли 1941 г. немскофашистките самолети извършиха масирано нападение над Тобрук и потопиха в пристанището бързоходния минозаградител „Латона“ — два ескадрени миноносеца, 22 малки плавателни съдове и 9 парахода. На 24 юли 1941 г. италиано-немската авиация атакува английския конвой, който се насочваше от Гибралтар към Малта, и потопи един ескадрен миноносец. През септември 1941 г. малки италиански подводници „деца“ потопиха в Гибралтарското пристанище 3 парахода и повредиха един.
Обстановката в Средиземно море се измени в полза на англичаните, след като през септември 1941 г. немската авиация беше прехвърлена на съветско-германския фронт.
Обстановката в Средиземноморския басейн в навечерието на нападението на хитлеристка Германия срещу Съветския съюз
В началото на лятото на 1941 г. за английския империализъм в басейна на Средиземно море настана катастрофална обстановка. Авантюрата на английските управляващи кръгове в Гърция завърши с провал. Британските войски бяха принудени да оставят Киренайка. Немско-италианските войски стояха пред вратите на Египет и на подстъпите към Суецкия канал За 15 дена бяха сведени до нула всички резултати от декември 1940 г. и януари 1941 г. на 60-дневното придвижване на английските войски в Киренайка. Немскофашистката авиация парализира английските превози през Средиземно море.
Антисъветската политика на британския империализъм доведе до това положение английските войски в басейна на Средиземйо море.
Разбира се, намираха се и такива представители на английските кръгове, които твърдяха, че изпращането на английските войски в Гърция под командуването на генерал Уилсон едва ли не било оправдано, тъй като довело до отлагането с шест седмици нахлуването в Русия. Но, както беше принуден да признае Лидъл Харт, „правилността на това твърдение се оспорваше и всички действия се разглеждаха като политическа игра от различни военни дейци, които бяха добре запознати с положението в Средиземно море; в частност това твърдение се оспорваше от генерал де Хинганд, който по-късно стана началник щаб на Монтгомери и по това време работеше в обединения оперативен център в Кайро“243.
Политиката на ненамеса в подготовката на агресия на фашистка Германия срещу СССР и в 1941 г. се провеждаше като генерална линия от реакционните сили на Англия. Английското правителство изпрати, експедиционния корпус в Гърция не за да попречи на хитлеристите да осъществят „плана Барбароса“ Например Лидъл Харт без уговорка заявява, че английското правителство „не си поставяше такива цели“244 Английските управляващи кръгове се надяваха, че на хитлеристите, заети с последните приготовления за внезапното и вероломното нападение над СССР, не им е до Гърция и на английските войски ще се удаде да задържат стратегическия плацдарм в Гърция. С това се и обяснява защо в Гърция бяха изпратени съвършено недостатъчни сили.
Обаче сметките на английските управляващи кръгове не се оправдаха. Германското върховно командуване разглеждаше военната окупация на Югославия и Гърция като съставна част от подготовката за нападението срещу Съветския съюз като условие за твърдо осигуряване на своя тил и на десния си фланг на Балканите. На юг Югославия и Гърция, на север Норвегия и Финландия се определяха за прикриване на фланговете на огромния фронт за развръщане на немскофашистката армия, която се готвеше да нахлуе на територията на Съветския съюз.
вернуться
Liddell Hart. The Other Side of the Hill, p. 175.