По отношение на фашистка Италия английските управляващи кръгове провеждаха също такава политика, както и по отношение на фашистка Германия — да не се бърза с решителни действия. С това се обясняват действията на английския военен кабинет, който преустанови през февруари на 1941 г. безпрепятственото придвижване на английските войски в Киренайка, въпреки че имаше „златната възможност за използуване поражението на италианците в Киренайка и завладяването на Триполи до пристигането на германската помощ…“245 Управляващите кръгове на Англия продължаваха да провеждат, по израза на немските военни историци, „изчаквателна политика“.246
Военните интереси на Англия бяха принесени в жертва на политическите цели. Като претърпяха поражение, английските политици се постараха да намерят такава оправдателна причина, която не би ги разобличавала окончателно в очите на народните маси. Вината за неуспехите беше прехвърлена върху военното командуване. За успокояване на общественото мнение английският военен кабинет смени командуването в Близкия Изток.
ГЛАВА IV
ПРОВАЛЯНЕ НА ПЛАНОВЕТЕ НА ФАШИСТКА ГЕРМАНИЯ В СЕВЕРНА АФРИКА В РЕЗУЛТАТ НА ПОРАЖЕНИЕТО НА НЕМСКОФАШИСТКИТЕ ВОЙСКИ ПРИ МОСКВА
Влиянието на победата на съветската армия при Москва на обстановката в Северна Африка и Средиземно море
(Схема 25)
На 22 юни 1941 г. фашистка Германия, въоръжена с доларите на американските монополи и поощрявана от световните сили на империализма, внезапно и вероломно нападна Съветския съюз. Хитлер смяташе да разгроми Съветския съюз „чрез скоротечна военна операция“, като разчиташе на лека и бърза победа в резултат на една стратегическа операция от гигантски мащаб в продължение на един и половина — два месеца. За да осъществи плана за „светкавичната“ война, Хитлер хвърли срещу Съветския съюз основните въоръжени сили на фашистка Германия и нейните съюзници — 190 дивизии, от които 153 немски.
Към юни 1941 г. сухопътните войски на фашистка Германия бяха 224 дивизии. Следователно срещу Съветския съюз бяха хвърлени 70% от всички дивизии. Преди нападението срещу Съветския съюз и Северна Африка бяха изпратени 3 дивизии, което съставляваше 1,3% от всички дивизии на фашистка Германия.
Скоро след нападението на фашистка Германия срещу Съветския съюз в агресията взе участие и фашистка Италия. Завземането на италианските колониални владения в Източна Африка от английските войски и неуспехите на италианските войски в Либия поставиха Италия в тежко положение. През юни 1941 г. Мусолини беше принуден да заяви: „Нашата империя е загубена — пътят към нейното възстановяване минава през Съветския съюз.“247
Мусолини вече не разчиташе на собствените си сили. Но хитлеристите обещаваха да окажат решаваща помощ в Либия не по-рано от завършването на „светкавичната“ война срещу Съветския съюз. Мусолини бе свързан с общи цели с хитлеристка Германия. Той не закъсня веднага да изпрати на съвет-ско-германския фронт италиански експедиционен корпус. Първата италианска моторизирана дивизия беше изпратена на съветско-германския фронт четири дена след обявяването на война от фашистка Италия на Съветския съюз. Мусолини направи преглед на тази дивизия няколко часа преди изпращането й.
След една седмица Мусолини направи преглед на втора такава дивизия, при това бяха поканени представители на хитлеристка Германия и милитаристична Япония, а също и военният аташе на САЩ, полковник Норман Фиске. „Последният в пълна парадна форма стоеше заедно с Мусолини на трибуната, откъдето виждаше много по-добре, отколкото германските и японските кореспонденти.“248 Американският военен аташе заедно с Мусолини благославяше фашистките войски в похода им срещу Съветския съюз.
Американо-английските империалисти тържествуваха. На тях им се струваше, че е настъпило време да жънат плодовете от политиката на насъскване на фашистките агресори против Съветския съюз. Във връзка с нападението на хитлеристка Германия срещу Съветския съюз представители на реакционните сили в САЩ и Англия открито изказваха своето удовлетворение. Така например английският министър, Мур Брабазон, разсъждавайки за положението на съветско-германския фронт през лятото на 1941 г., изказа пожелание съветските и германските армии взаимно да се изтощят, а през това време Англия би усилила своята мощ и би станала господствуваща държава в света.