И сред американските дейци имаше такива, които не искаха да изостанат от Мур Брабазон. През юни 1941 г. „Ню Йорк Таймс“ публикува такова изявление: „Ако видим, че печели Германия, трябва да помагаме на Русия, а ако започне да печели Русия, трябва да помагаме на Германия. И по такъв начин нека се избиват колкото се може повече.“ Това изявление беше направено не от някой друг, а от сенатора Труман, който впоследствие стана президент на САЩ.
Висшите военни ръководители в САЩ и Англия очакваха бързото поражение на Русия. Например високопоставени английски генерали смятаха, че Русия ще бъде разбита в продължение на шест седмици, а американците дори предричаха по-кратък срок. Американските военни експерти, изразявайки настроението на управляващите кръгове в САЩ, предсказваха поражението на СССР до 1 август 1941 г. В числото на тези експерти беше и Маршал, който заемаше по това време поста началник на генералния щаб на американската армия.
Съвсем иначе се отнесоха към вероломното нападение на хитлеристка Германия срещу Съветския съюз народите на Америка, Европа и Азия. Те бяха изцяло на страната на Съветския съюз, тъй като войната с фашистките агресори беше общо дело на всички свободолюбиви народи.
Втората световна война представляваше по-сложно явление от Първата световна война 1914–1918 г. Сложността се заключаваше в това, че още от самото начало на Втората световна война тясно се преплетоха империалистическите противоречия между двете капиталистически групировки и борбата на народите против фашизма.
Противоречията между империалистите играеха решаваща роля в определяне характера на Втората световна война в началния й етап — в етапа на така наречената „странна война“ в Западна Европа (от 1 септември 1939 г. до 10 май 1940 г.).
Широкото нахлуване на немскофашистките войски на 10 май 1940 г. във Франция, Белгия, Холандия и Люксембург, поробването на народите на тези страни и реалната заплаха от поробване на всички други свободолюбиви народи от Европа и Азия ускориха процеса на изменяне характера на Втората световна война. Борбата на народните маси против фашизма стана борба за съществувание, за свобода и национална независимост. Тази борба стана основна, решаваща в определяне характера на Втората световна война и доведе до това, че за разлика от Първата Втората световна война постепенно приемаше характер на антифашистка освободителна война.
В борбата против хитлеристката тирания, против фашистката агресия, в борбата за свобода и национална независимост на големи и малки страни се създаде мощната антифашистка коалиция на свободолюбивите народи начело със СССР, който изнесе на плещите си основната тежест на войната.
Свободолюбивите народи на Англия и САЩ искрено се стремяха към установяване на бойно сътрудничество със съветските народи. Под натиска на своите народи правителствата на САЩ и Англия бяха принудени да заявят че са готови да окажат помощ на СССР във войната му против фашистка Германия. Развитието на събитията постави правителствата на САЩ и Англия пред необходимостта от създаването на англо-съветско-американска коалиция, която отговаряше на интересите на всички свободолюбиви народи. „Мюнхенската“ политика на управляващите кръгове в САЩ и Англия претърпя провал.
Агресивните държави — Германия, Япония и Италия, — като пристъпиха към осъществяването на политиката за установяване на световно господство, започнаха да разпространяват фашисткия терористичен режим в целия свят, застрашавайки с поробване всички свободолюбиви народи, застрашавайки и коренните интереси на управляващите кръгове в САЩ и Англия. Ето защо на американските и английските империалисти се наложи заради своите интереси да продължат войната срещу претендентите за световно господство.
Великата отечествена война на Съветския съюз срещу фашистките агресори завърши процеса на изменението характера на Втората световна война, като засили антифашисткия й освободителен характер. Народите, попаднали под фашистко робство, а също и народите, над които бе надвиснала заплахата от поробване, възлагаха всичките си надежди на героичния съветски народ, на неговите въоръжени сили. Съветският съюз беше единствената реална сила, способна да окаже съпротива на фашистките агресори и да ги победи.
Великата отечествена война беше най-тежката от всички войни, които Съветският съюз трябваше да води против чуждестранните интервенти през цялото време на съществуване на съветската държава.