Немскофашистките пълчища, хвърлени за осъществяване на „светкавичната“ война (схема 25), се състояха от групата армии „Север“ под командуването на Лееб (16-а и 18-а полева армия и 4-а танкова група); групата армии „Център“ под командуването на Бок (4-а и 9-а полева армия, 2-а и 3-а танкова група); групата армии „Юг“ под командуването на Рундщед (6-а, 17-а и 11-а полева армия и 1-а танкова група) и немската армия „Норвегия“ под командуването на Фалкенхорст (в Северна Финландия). Тези три групи армии бяха развърнати съответно на три стратегически направления — ленинградското, московското и киевското. Освен това на всяко от трите стратегически направления действуваше мощен немски военновъздушен флот.
В първия стратегически ешелон се развърнаха 129 немско-фашистки дивизии. В оперативния резерв на главното командуване на сухопътните войски се намираха 24 дивизии, или всичко 153 немски дивизии, в това число 19 танкови и 14 моторизирани. В нападението срещу Съветския съюз взеха участие и съюзниците на хитлеристка Германия — манерхаймова Финландия, кралска Румъния, хортистка Унгария, а след това и фашистка Италия. В началото на нападението срещу Съветския съюз хитлеристите имаха в свое разпореждане 37 дивизии на съюзниците, в това число 17,5 финландски, 17,5 румънски и 2 унгарски дивизии.
Общо взето, за нападението срещу Съветския съюз хитлеристите подготвиха 3 400 000 войници и офицери, над 50 000 оръдия и минохвъргачки, повече от 4000 танка и 4200 самолета. Началният период на Великата отечествена война се характеризира с временни неуспехи на съветските войски. Под натиска на превъзхождащите противникови сили съветските войски, понасяйки големи загуби, бяха принудени да отстъпят. До декември 1941 г. стратегическата инациатива беше в ръцете на немскофашисткото командуване.
Успехите на врага се обясняват с това, че немскофашистката армия беше напълно мобилизирана, навреме извърши стратегическото развръщане, имаше двегодишен боен опит по воденето на настъпателни операции в страните от Западна Европа и нанесе внезапен удар.
Неправилната оценка на Й. В. Сталин за военнополитическата обстановка, която се създаде в началото на войната, доведе до това, че не се взеха достатъчно и навреме мерки за отбиването на възможното нападение на хитлеристите. Й. В. Сталин не вярваше, че преди свършването на войната с Англия фашистка Германия ще започне войната срещу СССР още през лятото на 1941 г.
През този период под ръководството на щаба на върховното главно командуване всички усилия на съветските въоръжени сили бяха насочени към това да се спре и обезкръви врагът, да се създаде непрекъснат и устойчив стратегически фронт, да се провали планът на противника за „светкавичната“ война, да се създадат необходимите условия за отнемане на стратегическата инициатива от ръцете на немскофашисткото командуване.
Под ръководството на Централния комитет на комунистическата партия всички усилия на съветския народ бяха насочени към ликвидиране на временните преимущества на врага, за увеличаване мощта на Съветския съюз и на съветските въоръжени сили, за създаване на предпоставки за преминаването на съветската армия в контранастъпление, за обръщане хода на войната в полза на СССР. Комунистическата партия се яви като организираща и вдъхновяваща сила в борбата с фашистките завоеватели.
В хода на тежките отбранителни боеве съветските войски нанасяха на врага големи загуби в жива сила и техника. И Хитлер беше принуден да признае това. На 16 февруари 1943 г. той писа на Мусолини: „През юни 1941 г. СС дивизия «Мъртва глава», наброяваща 20 000 души, взе участие в началото на военните действия срещу Русия. Непрекъснато сражавайки се, тя достигна района южно от Ленинград и след това беше прехвърлена в района на Илменското езеро… Макар че загубите й бяха няколко пъти попълвани, численният състав на дивизията се намали. През зимата на 1941–1942 г. тази дивизия заедно с няколко други беше обкръжена в района на Демянск… В края на тази операция в дивизията останаха 370 души.“249 В същото положение бяха и много други немскофашистки дивизии.
Принудена да води стратегическа отбрана, съветската армия успя да провали хитлеристкия план за „светкавичната“ война. Съветските войски от първия ден на войната геройски защищаваха всеки рубеж, всяка позиция. По показанията на Блументрит, загубите на немскофашистките войски през 1941 г. достигаха 50%.
През 1941 г. Блументрит беше началник щаб на 4-а армия, която настъпваше на главното, московското, направление, а в края на годината стана заместник-началник на генералния щаб на сухопътните войски. На него, разбира се, бяха добре известни действителните цифри на загубите на немскофашистката армия.