Джил се замисли за особняка, който превърна споделянето на чаша вода в такава трогателна церемония. Съжали го.
— Ще ми се да докопам за малко бордовия дневник на „Посланик“ — продължи Какстън. — Намерен е, но не вярвам някога да бъде огласен.
— А защо?
— Твърде гадно е. Поне това изкопчих, преди моят източник да изтрезнее. Доктор Уорд Смит помогнал на жена си да роди с кесарево сечение, но тя умряла на операционната маса. Следващата му постъпка показва, че е бил наясно с положението. Със същия скалпел прерязал гърлото на капитан Брант и накрая се заклал сам. Извинявай, сладурче.
Джил потръпна, но каза:
— Аз съм медицинска сестра. Обръгнала съм на подобни случки.
— Ти си лъжкиня и затова те обичам. Три години бях полицейски репортер, но така и не свикнах.
— А какво е станало с другите?
— Ако не изритаме бюрократите по-надалеч от дневника, никога няма да узнаем, а аз съм едно журналистче-идеалистче, което си мисли, че точно това трябва да направим. Тайните раждат тиранията.
— Бен, за Смит май ще е по-добре, ако го оскубят до шушка и не му оставят нищо от наследството. Той… той не е от този свят.
— Сигурен съм, че отново се изрази съвсем точно. А и няма нужда от пари — Човека от Марс никога няма да проси, за да се нахрани. Всяко правителство и поне хиляда университета и института с удоволствие ще го приемат до края на живота му.
— Значи няма да сбърка, ако подпише, че се отказва и забрави за парите.
— Не е толкова лесно. Джил, нали си чувала за прочутото дело на „Дженеръл Атомикс“ срещу „Ларкин и съдружие“?
— Аха, говориш за „клаузата Ларкин“. Учихме за нея в училище. Тя какво общо има със Смит?
— Помисли добре. Руснаците изпратиха първия кораб за овладяване на Луната, но той се разби. Щатите и Канада се обединиха, за да изпратят свой. Върна се успешно, но без да остави експедиция на Луната. И докато Щатите и останалите се готвеха пак да пратят кораб под егидата на Федерацията, а руснаците бързаха да ги изпреварят, „Дженеръл Атомикс“ показа на всички среден пръст, като изстреля своя кораб от остров, взет под наем от Еквадор. Техните хора седяха и се хилеха самодоволно, когато федералната експедиция се стовари на Луната, следвана по петите от руската. Така че „Дженеръл Атомикс“, швейцарска корпорация под американски контрол, заяви правата си над нашия спътник. Федерацията не можеше да ги отреже просто така, защото и руснаците нямаше да стоят със скръстени ръце. Затова Върховният съд постанови, че юридическо лице, което си е чиста правна измислица, не може да притежава планета. Истинските собственици са онези, които първи са започнали овладяването й. В случая — Ларкин и съдружниците му. Съдът ги призна за суверенна нация, после бяха приети във Федерацията. За да няма сърдити, дадоха по един дебел комат от концесиите на „Дженеръл Атомикс“ и дъщерната й фирма „Лунар Ентърпрайзис“. Въпреки това някои останаха недоволни, а по онова време Върховният съд на Федерацията още не беше всемогъщ. Но поне компромисът беше задоволителен. Въз основа на „клаузата Ларкин“ създадоха правилата за колонизация на планетите, за да се размине без кръвопускане. Имаше полза. Поне Третата световна война не започна заради конфликти в космоса. „Клаузата Ларкин“ има силата на закон и важи за Смит.
Джил поклати глава.
— Не виждам никаква връзка.
— Помисли! Според нашите закони Смит е суверенна нация… и единствен собственик на планетата Марс.
Пета глава
Джил се ококори.
— Май прекалих с пиенето. Ти не каза ли току-що, че нашият пациент е собственик на Марс?
— Вярно е. Живял е там достатъчно дълго, за да отговаря на условията. Смит представлява планетата Марс — крал, президент, единствен законодател и каквото още се сетиш. Ако „Защитник“ не бе оставил там заселници, претенциите на Смит можеше и да загубят сила. Но сега планетата пак е заселена с хора, макар самият той да се върна на Земята. Само че няма да му се наложи да дели с тях, защото ще имат статут на обикновени имигранти, докато той им даде гражданство.
— Фантастично!
— Но пък законно. Миличка, сега разбра ли защо някои толкова се интересуват от Смит? И защо властите го прикътаха на спокойствие? Само че действията им противоречат на законите. Освен другото, Смит е гражданин на Федерацията и на Съединените щати. Дори да е осъден престъпник, пак не могат да го лишават от връзка с външния свят. И в цялата история на човечеството се е смятало за крайно недружелюбен акт да държиш под ключ дошъл на посещение монарх — какъвто е Смит! — и да не пускаш гости при него, особено пресата, тоест мен. Още ли си против да ми помогнеш?