— А? Ох, Бен, ти ме уплаши до побъркване. Ако ме хванат, какво ще ми направят?
— Ами… няма да е нищо грубо. Ще те пъхнат в килия с меки стени, съгласно диагноза, подписана от трима лекари. Може и да ти позволят да пратиш по някое писъмце веднъж на всяка втора високосна година. Чудя се обаче какво ще направят на него.
— А какво могат да му направят?
— Да речем, ще се спомине от непоносимост към високата гравитация.
— Да не ми говориш за убийство?!
— Шът! Без такива гнусни думички. Не ми се вярва да посмеят. Първо, той е истинско находище на информация. Второ, той е връзката ни с единствената чужда цивилизация, която срещнахме досега. Как си с класиката? Някога да си прехвърляла „Война на световете“ от Хърбърт Уелс?
— Отдавна. Още бях ученичка.
— Да предположим, че марсианците се настроят враждебно. Изобщо нямаме представа каква тояга могат да размахат насреща ни. Възможно е Смит да стане посредникът, който ще предотврати Първата междупланетна война. Дори да изглежда невероятно, властите няма да пренебрегнат този шанс. Още не са измислили как да реагират политически на новооткрития живот на Марс.
— Значи мислиш, че той е в безопасност?
— Засега. Генералният секретар трябва да налучка най-правилното решение. Както знаеш, администрацията му няма твърда опора под краката си.
— Не обръщам внимание на политиката.
— А би трябвало. Едва ли е по-маловажна от собствения ти пулс.
— И на това не обръщам внимание.
— Не ме прекъсвай, когато си упражнявам красноречието. Скърпеното от Дъглас мнозинство може да се разпадне за една нощ. Току-виж Пакистан скочи, щом чуе някой да се закашля нервно. Ще последва вот на недоверие и господин Генералният секретар Дъглас отново ще се превърне в евтино адвокатче. Човека от Марс може да му укрепи властта или да го унищожи. Е, ще ме вкараш ли в стаята му?
— Ще вкарам себе си в манастир. Имаш ли още кафе?
— Ей сега ще погледна.
И двамата се изправиха. Джил се протегна.
— Ох, тия старешки кости! Забрави кафето, Бен. Утре ме чака тежък ден. Ще ме откараш ли до вкъщи? Или пък ми повикай такси за по-сигурно.
— Добре, макар че вечерта тепърва започва. — Бен отскочи до спалнята и се върна, стиснал в ръка предмет с размерите на запалка. — Значи няма да ме вмъкнеш там?
— За Бога, Бен, иска ми се, но…
— Както и да е. Опасно е, при това не само за работата ти. — Показа й предмета. — Поне ще му прикачиш ли ушенце?
— Но какво е това?
— Най-добрият помощник на шпионите, ако не броим алкохола. Миниатюрно записващо устройство. Касетата се върти от навита пружинка, така че няма да бъде засечена от електродетектор. Корпусът е от толкова здрава пластмаса, че можеш да го хвърлиш и от небостъргач. Източникът на енергия е радиоактивно зрънце колкото в светещ часовник, но е добре изолиран. Записва цяло денонощие. После вадиш касетата и слагаш нова, също с навита пружинка.
— Може ли да гръмне? — неспокойно попита Джил.
— Няма, дори да го пъхнеш във фурната.
— Бен, ти така ме наплаши, че не смея и да припаря до стаята му.
— Но не е трудно да влезеш в съседната стая, нали?
— Сигурно.
— Тази джунджурийка все едно има заешки уши. Залепи я с вдлъбнатата част за междинната стена и ще запише всичко, което казват оттатък.
— Ако често влизам и излизам от онази стая, все ще ме забележи някой. Бен, има и друга стая до неговата, влиза се от успореден коридор. Така бива ли?
— Идеално! Ще го направиш ли?
— Хъм… ще си помисля. Дай ми това нещо.
Какстън избърса устройството със салфетка.
— Сложи си ръкавиците, преди да го пипаш.
— Защо?
— Разберат ли, че имаш нещо общо, ще си осигуриш почивка на топло. Пипай го само с ръкавици и внимавай да не те хванат.
— Много приятни наставления, няма що!
— Отказваш ли се?
Джил въздъхна пресекливо.
— Не.
— Добро момиче! — Примигна лампичка и Бен се сепна. — Трябва да е твоето такси.
— Тъй ли. Намери ми обувките. И не идвай с мен до покрива. Наистина не е добре да ме виждат с тебе.
— Както искаш.
Когато той й сложи обувките и се изправи, тя стисна с длани лицето му и го целуна.
— Миличкия ми Бен! Нищо добро няма да излезе от това. Не съм и помисляла, че си криминален тип. Обаче си добър готвач, стига аз да подбера комбинацията… Може и да се омъжа за тебе, ако пак изтървеш някое предложение.
— Не увъртах.
— Нима гангстерите се женят за мацките си?
След тези думи побърза да излезе.