— Не искам да те грабя.
— Нямаш никакъв шанс. Хващаме ли се на бас?
— Джубал, ти отиди да провериш. Аз не мога да се върна там.
— Ще те приемат с отворени обятия и няма да попитат защо си офейкал. Още хиляда долара и за това? Бен, останал си при тях по-малко от денонощие. Разучи ли всичко подробно, както правиш с всяка съмнителна история във властта, преди да гръмнеш поредната сензация?
— Но…
— Е, провери ли както трябва?
— Не…
— Ох, ще се пръсна, Бен! Твърдиш, че обичаш Джил… но дори не си се отнесъл с нея честно, както с всеки подкупен политик. Не положи и една десета от нейните усилия да те отърве, когато беше загазил. Къде щеше да си сега, ако тя се отказваше толкова лесно? Най-вероятно щеше да се пържиш в ада. Ежиш се за невинни приятелски забавления, но знаеш ли какво мъчи мен?
— Какво?
— Това, че и Христос е бил разпнат, защото не си е извадил разрешително да проповядва. Поблъскай си и ти главата над същото, вместо да се притесняваш за глупости!
Какстън си хапеше ноктите и мълчеше. Изведнъж стана.
— Тръгвам.
— Остани за обяд.
— Тръгвам веднага.
След едно денонощие Бен изпрати на Джубал пощенски запис за две хиляди долара. Харшо изчака още седмица, не получи друга вест и прати факс в офиса на Какстън: „С какво се занимаваш, дяволите те взели?“
Отговорът се забави малко: „Уча марсиански. Твой воден брат Бен.“
ЧАСТ ПЕТА
НЕГОВОТО ЩАСТЛИВО ПРЕДОПРЕДЕЛЕНИЕ
Тридесет и четвърта глава
Фостър вдигна поглед от текущото си Дело.
— Младши!
— Да, сър?
— Нали искаше онзи младок да ти падне… вече не е защитен. Марсианците се отказаха от него.
Дигби го погледна недоумяващо.
— Съжалявам. Значи не съм изпълнил задължение към някое младо създание?
Фостър се усмихна ангелски. Никога не се стигаше до чудеса. Всъщност празното понятие „чудо“ противоречеше на самото себе си. Но всички тези незрели юноши трябваше да научат Истината от собствен опит.
— Няма значение — отвърна той кротко. — Макар и незначителен случай, това е мъченичество и аз сам ще бдя над него… Младши!
— Сър?
— Викай ми Фос, моля те. Като сме по задачи, нямам нищо против официалните любезности, но в работилницата не е нужно. И ми напомняй да не ти казвам Младши — ти се справи отлично с онова временно назначение. Кое име предпочиташ?
Помощникът му примигна.
— И друго ли имам?
— Хиляди. Е, кое ще си харесаш?
— Точно в тази епоха не мога да се сетя.
— Добре… имаш ли нещо против да те наричам „Дигби“?
— О, да. Много приятно име. Благодаря.
— Няма за какво. Заслужи си го.
Архангел Фостър се върна към работата си, без да забравя и дребното задължение, което пое. За кратко се замисли дали тази горчива чаша не може да бъде спестена на Патриша… и се укори за непрофесионалната, почти човешка мисъл. Милосърдието беше недопустимо у един ангел. Състраданието не оставяше място за него.
Старите на марсианците стигнаха до извънредно изящно решение на своя толкова важен естетически проблем и го оставиха настрани за няколко пъти по запълнени тройки години. Искаха да видят какви нови проблеми ще породи. Тогава, без да бързат и почти разсеяно, извлякоха от чуждия съгнездник каквото бе научил за хората от света, на който принадлежеше. Обгърнаха го и го съхраниха в себе си, после го изоставиха, защото вече нямаше нищо общо с целите им.
Заеха се със събраните от него данни и без да забравят за решението на проблема, което тепърва трябваше да се изпита в живота, потънаха в размисъл. Постепенно се доближаваха до всестранно проучване на естетическите страни във вероятната творческа неизбежност да унищожат Земята. Но предстоеше дълго очакване, докато грокнат в пълнота решението си.
Храмът Дайбуцу в Камакура отново бе връхлетян от гигантска морска вълна, дължаща се на трус с епицентър на 280 километра от остров Хоншу. Вълната взе тринадесет хиляди жертви и отнесе мъничко момченце чак във вътрешността на величествената статуя на Буда. Там го откриха и осиновиха оцелелите монаси. Това момче порасна, живя още деветдесет и седем земни години и не остави потомство, нито пък особени спомени след себе си, освен за навика да се уригва твърде продължително. Синтия Дъчес влезе в женски манастир, озарена от цялата известност, каквато можеха да й донесат електронните медии. Измъкна се тихомълком след три дни. Бившият генерален секретар Дъглас се възстановяваше от инсулт, който почти обездвижи лявата му ръка, но не засегна неговата способност да брани повереното му състояние. „Лунар Ентърпрайзис“ разпространи проспектите си за нова емисия облигации с цел финансиране на дъщерната корпорация „Арес Чандлър“. Изследователският кораб „Мери Джейн Смит“, съоръжен с двигатели „Лайл“, кацна на Плутон. В град Фрейзър, щат Колорадо, имаше незапомнени зимни студове.