— Нямаш никаква нужда от тези изрезки, защото ние слушаме новините за Майк… а Бен ни обеща като воден брат да съобщава незабавно, каквото трябва да знаем, дори да не се е разчуло. Джубал, разбери, че никой не може да навреди на Майк. Ако беше отишъл поне веднъж в Гнездото, като нас тримата, щеше да знаеш.
— Никога не съм бил канен.
— И нас не са ни канили. Защо трябва да те викат любезно в собствения ти дом? Търсиш си оправдания. Бен постоянно те моли, Доун и Дюк също ти напомнят.
— Но Майк не ме покани.
— Шефе, онова Гнездо е мое и твое, също както е на Майк. Той е пръв сред равни… както ти си тук. Я ми кажи — това не е ли дом и на Аби?
— Между другото — изтърси Джубал, — случи се така, че нотариалният акт вече е на нейно име… но с доживотно право да ползвам имота.
Харшо промени завещанието си. Знаеше, че Майк се е погрижил за всичките си водни братя. Но не беше съвсем сигурен какво е „водното“ положение на новата съгнездничка — освен че постоянно се подмокря — затова вписа клаузи в полза на Аби и на потомците на още някои лица.
— Нямах намерение да ти съобщавам, но защо пък да не научиш?
— Джубал… ето, разрева ме. И почти забравих какво щях да ти кажа. А трябва. Знаеш, че Майк никога няма да те подтикне към прибързани решения. Гроквам, че очаква пълнота. Гроквам, че и за тебе е същото.
— Хъм… Гроквам, че говориш вярно.
— Добре тогава. Мисля, че днес си особено вкиснат, защото пак арестуваха Майк. Но вече се е случвало…
— Арестували са го?! Не съм чул! По дяволите, момиче…
— Джубал! Бен не се обади, това е важното. Знаеш колко пъти са арестували Майк — в армията, докато беше в карнавала и къде ли не още. Откакто проповядва, вече е за шести път. Никому нищо не прави. Все не успяват да докажат обвиненията и той излиза от затвора, когато си поиска.
— Сега какво стана?
— О, обичайните глупости — публично непристойно държание, заподозрян в изнасилване, мошеничество, участие в развращаване на малолетни, умишлено отклоняване на малолетни от задължително образование…
— А?
— Отнеха им лиценза за частно училище, но хлапетата не тръгнаха в държавно. Няма значение, Джубал. Никой няма да докаже единственото нещо, за което формално са виновни пред закона. Ако беше отишъл поне веднъж в Гнездото, щеше да се увериш, че дори копоите от специалните служби не могат да пъхнат там „бръмбарчета“. Отпусни си нервите. Ще се вдигне много шум, после ще оттеглят обвиненията… а тълпите в храма ще бъдат още по-многолюдни.
— Брей… Ан, Майк съзнателно ли предизвиква тези гонения?
Тя го изгледа изумено.
— Никога не съм се замисляла за това. Нали знаеш, че Майк не е способен да лъже.
— Че нима е нужно? Да речем, че пуска съвсем верни слухове, но недоказуеми?
— Допускаш ли, че Майк би постъпил така?
— Не знам. Само ми е ясно, че най-изтънченият начин да заблудиш хората е да им пробутваш отмерени порции от истината, а после да си затваряш устата. Няма да е първия случай на съзнателно предизвикан тормоз заради гръмките заглавия. Добре, ще забравя всичко до момента, когато Майк не успее да се справи без помощ. Още ли си дежурна?
— Ако се въздържиш да гъделичкаш Аби, да й гукаш и да издаваш други некомерсиални звуци, ще я донеса. Иначе ще накарам Доркас да стане.
— Донеси Аби тук. Ще се постарая честно да издавам само звуци, за които ми плащат. Измислих извънредно оригинален сюжет — едно момче срещнало едно момиче.
— Шефе, страхотен си! Защо ли никой не се е сетил досега за такава история? Секунда само…
Ан излезе за малко.
Джубал наистина си наложи сдържаност. Само минутка отдели за непрофесионални занимания, колкото да види ангелската усмивка на Аби, после Ан настани бебето удобно, за да суче.
— Заглавие: „Момичетата са като момчетата, но още повече“ — започна Харшо. — Започваме. „Хенри М. Хевършъм Четвърти бе възпитан старателно. Изповядваше убеждението, че има само два вида момичета — които са около него и които не са. Несъмнено предпочиташе втория вид. Винаги и при всички обстоятелства.“ Нов ред. „И младата дама, която се стовари на неговите колене, не му беше представена официално, а той не смяташе, че подобен инцидент би могъл да замести…“ Ей, ти пък какво искаш?
— Шефе… — започна Лари.
— Разкарай се, затвори вратата и…
— Шефе! Изгорили са църквата на Майк!
Втурнаха се безредно към стаята на Лари, от когото Джубал не изоставаше нито крачка, а и Ан препускаше въпреки петте килограма жив товар в ръцете си.
— „…около полунощ. Виждате кадри от руините на главния вход, заснети веднага след взрива. За вас сутрешните новини обобщи вашият репортер от мрежата «Ню Уърлд». Останете на този канал, за да научите всяка пикантна сензация! Сега да отделим време и за нашия спонсор…“