Лицето на приятна домакиня смени потискащите кадри.
— Гадост! Лари, изключи това досадно нещо и го вкарай в хола. Ан… не, Доркас — обади се на Бен.
Ан възрази:
— Нали знаеш, че в Храма никога не е имало видеофон. Как ще се обади?
— Тогава накарайте някой да отскочи там и… но пък в Храма няма да намери жива душа. Ъ-ъ… обади се на местния полицейски началник. Не, на окръжния прокурор. Майк още ли е арестуван?
— Друго не сме чули.
— Дано да е на топло… заедно с другите.
— И аз се надявам. Доркас, вземи Аби. Аз ще се занимавам с това.
Когато се върнаха в кабинета, сигналната лампичка на видеофона настояваше за внимание, заедно с искане за заглушаване и кодиране на линията. Джубал изпсува и включи апарата, напушен да отвее досадника.
Беше Бен Какстън.
— Здрасти, Джубал.
— Бен, какво става, по дяволите?
— Ясно, чули сте новината. Затова се обаждам. Всичко е под контрол.
— Ами пожара? Някой пострада ли?
— Нищо страшно. Майк помоли да ти предам, че…
— Нищо страшно ли?! Ей сега гледах запис. Не е останала и…
— А, сградата ли. — Бен вдигна рамене. — Джубал, моля те да ме изслушаш. Трябва да се обадя и на други хора. Не само тебе искам да успокоя. Но Майк настоя да си пръв.
— Е… добре, слушам.
— Никой не пострада зле, няма дори обгорени. Вярно, щетите са за два-три милиона. Но мястото и без това вече се препълваше с преживявания, Майк искаше да го напуснем съвсем скоро. И беше напълно защитено от огън, само че всичко може да се запали с достатъчно бензин и взривни вещества.
— Умишлен палеж, а?
— Моля те, Джубал! Арестуваха осем от нас — когото хванаха от Деветия кръг, но без конкретни обвинения към някого. Майк ни измъкна под гаранция след два часа, само той остана зад решетките…
— Веднага идвам!
— По-полека. Майк каза да дойдеш, ако искаш, но не е наложително. Когато подпалиха Храма снощи, вътре нямаше никой — отложихме всичко заради арестите. Само в Гнездото беше пълно. Които бяхме в града, се събрахме в Срединния храм, извършихме Споделяне на водата в чест на Майк. Тогава гръмна и започна пожарът. Просто се преместихме в резервното Гнездо.
— Доколкото видях, имали сте адски късмет да излезете живи.
— Нямаше как да излезем, Джубал. Всички сме мъртви…
— Какво???
— Водят ни мъртви или безследно изчезнали. Нали разбираш, никой не е забелязан да напуска сградата след инцидента… поне през известните на хората изходи.
— Тунелче ли си бяхте прокопали?
— Джубал, Майк се е подготвил и за такива случаи… но няма да обсъждам методите му по видеофона.
— Нали каза, че е в затвора?
— И още е там.
— Но…
— Стига толкова засега. Ако решиш да дойдеш, не отивай в Храма. С мястото е свършено. Няма да ти кажа къде сме… и не се обаждам оттам. Не виждам смисъл да идваш, защото няма с какво да помогнеш, но някой ще те намери.
— Само исках да…
— Това е всичко. Довиждане. Ан, Доркас, Лари… и ти, Джубал, и ти, детенце — споделяме водата. Ти си Бог.
Екранът потъмня. Джубал отново изтърси сквернословие.
— Знаех си аз! Това става, като се бъзикаш с религията. Доркас, поръчай ми такси. Ан… не, ти нахрани Аби. Лари, събери ми някои неща в един сак. Ан, ще взема почти всички пари, нека утре Лари отиде да изтегли още.
— Шефе! — възмути се Лари. — Всички тръгваме.
— Никакви спорове — рязко добави Ан.
— Я по-тихо! Доркас, затвори си устата. В такъв момент жените нямат думата. Онзи град е като фронтова линия, всичко може да се случи. Лари, оставаш тук да защитаваш двете жени и бебето. Забрави за банката. Никакви пари, защото никъде няма да мърдате, докато се върна. Играта загрубя и лесно ще свържат този дом с църквата, може да довтасат и тук. Лари — прожекторите да светят цяла нощ, оградата под напрежение и стреляй без колебание. Не се туткайте, ако трябва да се скриете в подземното хранилище. Веднага преместете там леглото на Аби. А сега се омитайте, трябва да се преоблека.
Половин час по-късно Джубал беше в галерията. Лари му подвикна отвън:
— Шефе, таксито ще кацне ей сега.
— Веднага слизам — отвърна Харшо и пак се обърна към смазаната от камъка кариатида.
В очите му преливаха сълзи. Каза съвсем тихо:
— Поне се опита, младок. Но камъкът винаги е прекалено тежък, нали? Никой не може да нарами такова бреме.
Нежно докосна ръката на падналото момиче, извъртя се на пети и излезе.
Тридесет и пета глава