Джубал увери кръщелничката си, че е най-хубавото момиченце във вселената, после каза същото на Фатима. И двата пъти беше искрен, бебетата му повярваха. И по времето на президента Рузвелт бе казвал тези думи, винаги от цялата си душа… и му вярваха.
Излезе неохотно от стаята, но първо погали пак Медената кифличка и й направи все същия комплимент. Срещнаха майката на Фатима.
— Шефе, скъпи! — Тя го целуна и го потупа по шкембенцето. — Виждам, че не са те държали гладен.
— Нещо такова. Досега се мляскахме с твоята дъщеричка. Тя е ангелче, Мириам.
— Хубаво детенце, нали? Ще я продадем на черния пазар в Рио.
— Децата не вървят ли по-скъпо в Йемен?
— Смрадльо не е съгласен. Трябва да се отървем от нея, ще има конкурент. — Притисна едната му длан към корема си. — Усещаш ли? Този път направихме момченце. Нямам време да се занимавам с пикли.
— Мариям! — сгълча я Пати. — Що за шегички!
— Извинявай, Пати. За твоето бебе няма да приказвам така. Кака ми Пати е дама и гроква, че аз не съм.
— И аз гроквам, че не си дама, малка фурия такава. Но щом Фатима се продава, ще удвоя и най-голямата сума при наддаването.
— Разбери се с Пати. На мен само ми е позволено да виждам дъщеря си от време на време.
— А и коремът ти май още не е пораснал, можеш да я задържиш засега. Я да ти видя очите… е, може и да си прихванала.
— Съм. Майк грокна най-старателно и каза на Смрадльо, че е направил момченце.
— Че как може Майк да грокне това? Аз дори не съм сигурен, че си бременна.
— Бременна е, Джубал — безпрекословно се намеси Пати.
Мириам го изгледа кротко.
— Джубал, още ли си такъв непоправим скептик? Майк грокна, още докато бяхме в Бейрут. И ни се обади, за да знаем. Смрадльо веднага си взе отпуск от университета. Сега сме тук.
— И с какво се занимавате?
— Пишат речник на марсианския — съобщи Патриша.
— А, няма такова нещо! — смаяно възрази Мириам. — Невъзможно е. Тълковен речник на марсианския език никога не е съществувал, защото самите марсианци не се нуждаят от него. Аз върша чиновническата работа. Пиша каквото съчинят. Смрадльо измисли с помощта на Майк фонетична транскрипция за марсианския — осемдесет и една букви. Преправихме един принтер. Миличък шефе, за нищо не ставам като секретарка. Вече пиша по десетопръстната система на марсиански. Това ще ти попречи ли да ме обичаш? Когато викнеш „Дежурната“, а аз нищо не мога да свърша? Все пак готвя добре… и от надеждни източници знам, че имам и други дарби.
— Ще ти диктувам на марсиански.
— И това ще правиш, когато Майк и Смрадльо те подхванат. Гроквам. Нали, Пати?
— Говориш вярно, братко.
Върнаха се в голямата дневна, Какстън дойде при тях и предложи да отидат на по-тихо място. Поведе Джубал към по-уютен хол.
— Вие май сте заели целия етаж.
— Целия — потвърди Бен. — Четирите най-разкошни апартамента, превърнати в един и недостъпни, освен откъм частната ни площадка за кацане. През фоайето не е много безопасно. Казаха ли ти за кобрите?
— Да.
— Засега не ни трябва много място… но през цялото време се прибира още някой.
— Бен, как ви хрумна идеята да се „криете“ пред очите на всички? Персоналът на хотела ще ви издаде.
— Персоналът не припарва тук. Ти май не знаеше, че хотелът е собственост на Майк?
— Бих казал, че така е още по-лошо.
— Не позна. Освен ако местният глупак начело на полицията има пряк достъп до Дъглас. Майк купи тази недвижимост през четири последователни подставени фирми, а Дъглас не си вре носа в подбудите му да реши нещо. Не че ме мрази, откакто Ос Килгален пое рубриката вместо мен, но не иска да предаде юздите в мои ръце. Формалният собственик е един от тайните членове на Деветия кръг. Сега зае това крило за целия сезон, а управителят дори не попита защо. И той си харесва работата. Чудесно скривалище, докато Майк грокне къде ще отидем.
— Изглежда е предвидил, че ще имате нужда от убежище.
— Убеден съм. Преди две седмици каза да преместим малките съгнездници, само Мариям остана с бебето си, защото имахме нужда от нея. Майк разпръсна и родителите с децата им по различни градове. Мисля, че иска да открие там храмове. И когато настъпи времето, бяхме само десетина. Не се затруднихме изобщо с преместването.
— Но нали едва сте отървали кожите и сте загубили всичките си лични вещи?
— А, не. Спасихме всичко важно — като езиковите записи на Смрадльо и хитроумния принтер на Мариям. Дори ужасяващия ти холопортрет. Майк грабна малко дрехи и пари.
— Майк ли? — учуди се Джубал. — Нали уж е бил арестуван в онзи момент?
— Да, тялото му беше в затвора, свито на кълбо и наглед мъртво. Самият той беше с нас. Разбираш ли?