Направи му впечатление не голо тяло, а най-гъстият, най-прекрасният водопад от черна коса, който бе виждал някога — увенчал млада жена. Тя влезе, каза нещо, прати въздушна целувка на Бен, изгледа съсредоточено Джубал и излезе. Той я проследи с поглед, наслаждавайки се на пищната коса. Чак след минута осъзна, че жената беше облечена само в царственото си величие… после се сети, че не беше първата от неговите братя, които минаха в този вид.
Бен забеляза погледа му.
— Това е Рут. Новата висша жрица. Тя и съпругът й бяха в другия край на страната. Май подготвят откриването на храм. Доволен съм, че се прибраха. Май ще се съберем цялото семейство.
— Великолепна коса. Защо ли не постоя при нас да й се порадвам…
— Защо не я повика?
— А?
— Не се съмнявам, че Рут влезе само за да те зърне. Току-що са пристигнали. Ти не забеляза ли, че всички внимават да не попречат на разговора ни?
— Ами… да.
Джубал се бе напрегнал да отблъсне ненужните прояви на близост. И установи, че вместо да стъпи на стълба, е пропаднал в празно пространство. Отнасяха се с него дружелюбно, но по котешки, а не като досадно куче.
— Ужасно им е любопитно и горят от нетърпение да те видят… и са обзети от страхопочитание.
— Към мен?!
— Нали ти казах миналото лято. Ти си мит, а не човек, по-велик си от самия живот. Майк им втълпи, че си единственият човек, когото той познава, способен „да грокне в пълнота“, без да е научил марсиански. Повечето тук подозират, че разчиташ мисли не по-зле от Майк.
— Божичко, що за щуротии! Надявам се, че ти поне ги разубеди?
— Че кой съм аз, та да се правя на иконоборец? Пък и да имаш тази способност, не би признал пред мен. Дори малко ги плашиш. Все едно, че хапваш дечица на закуска и земята трепери от гръмовния ти рев. Всеки би се стопил от удоволствие, ако го повикаш. Но няма да ти се натрапват. Знаят, че дори Майк се изпъва в стойка „мирно“, когато ти говориш.
Джубал изрази отношението си с една-единствена дума.
— Така си е — съгласи се Бен. — И Майк има недостатъци. Нали ти казах, че е човек. Но ти си светецът-покровител. Това е положението.
— Ох… Е, сега вече влезе някой, когото познавам. Джил! Джил! Погледни ме, мила!
Жената се обърна нерешително.
— Аз съм Доун… но ти благодаря.
Доближи се и Джубал помисли, че ще го целуне. Но тя опря коляно на пода и целуна ръката му. Той веднага се дръпна.
— Я стига, дете! Надигни се и седни при нас. Споделяме водата.
— Да, татко Джубал.
— Какво?! Наричай ме само Джубал и обясни на другите, че не обичам да ме отбягват като прокажен. Сега съм в лоното на семейството си… надявам се.
— Да… Джубал.
— Затова настоявам да ми казвате Джубал и да се отнасяте към мен като към воден брат. Първият, който ми покаже уважението си, ще остане в училище след часовете.
— Добре, Джубал. Вече им предадох.
— Ъ?
— Доун иска да каже — намеси се Бен, — че вероятно е съобщила на Пати, която е обяснила на всички чуващи с мисления си слух. Те пък ще предупредят глуховатите като мен.
— Така е — потвърди Доун, — само че казах на Джил, защото Пати излезе да свърши нещо, което Майкъл поиска. Джубал, видя ли какво показват по стереото? Много е вълнуващо.
— Нищо не видях.
— Доун, за бягството от затвора ли говориш?
— Да, Бен.
— Още не бяхме стигнали до това. Джубал, Майк не се измъкна тихомълком. Направи достатъчно чудеса, за да си глътнат онези езиците. На излизане премахна всяка решетка и врата в окръжния затвор, както и в щатския — наблизо е. Отне и оръжията на полицията. Отчасти да ги разсее, а отчасти защото презира самата идея хората да бъдат затваряни. Гроква голяма злина в това.
— Подхожда му — съгласи се Джубал. — Майк е чувствително момче. Не му е приятно да види някого заключен в килия.
Бен клатеше глава.
— Майк не е кротък като агънце. Изобщо не се притеснява, ако убие. Но той е абсолютен анархист, затова за него затворите са злина. Човек е напълно свободен… и носи цялата отговорност за свободата си. Ти си Бог.
— Е, виждаш ли някакво противоречие в това? Да убиеш човек понякога е неизбежно. Но затвориш ли го, оскърбяваш и неговото достойнство, и своето.
Бен се вторачи в Джубал.
— Майк е прав. Ти грокваш в пълнота… като него. Аз честичко, такова… още се уча. Доун, как реагираха в града?
Тя се кикотеше тихичко.
— Като ядосани оси. Кметът врещи с пяна на уста. Поиска помощ и от щата, и от Федерацията. Пратиха му много бойни коли. Но щом щурмоваците излязат, Майк сваля всичко от тях — не само оръжията, дори и обувките. Щом въздушните коли се опразнят, премахва и тях.