Выбрать главу

— Гроквам — каза Бен, — че ще остане в транс, докато онези се откажат. Трябва да се оправя с безброй подробности и може да остане откъснат от света незнайно докога.

— Не ми се вярва — замислено промълви Доун. — Аз не бих се справила и с една десета от това. Но гроквам, че Майкъл може да кара и колело по въже през това време.

— Е, не знам, аз още пипам слепешката. — Бен стана. — Сладкото ми дете, понякога вие чудотворците съвсем ме обърквате. Ще отида да хвърля едно око на стереото. — Наведе се да целуне Доун. — А ти забавлявай дъртото ни татенце Джубал. Той си пада по невръстни момиченца.

Какстън излезе, следван от понесла се във въздуха кутия цигари, която го настигна и се пъхна в един джоб.

— Ти ли го направи? — промърмори Джубал. — Или Бен?

— Той. Все си забравя цигарите и го гонят из цялото Гнездо.

— Брей… пипал слепешката, а?

— Бен напредва много по-бързо, отколкото е склонен да признае. Извънредно свят човек.

— Хе-хе. Доун, ти нали си онази Доун Ардънт, която срещнах в Молитвения дом „Фостър“?

— О, ти ме помниш!

Момичето го погледна, сякаш току-що й подари пакетче бонбони.

— Разбира се. Но сега си друга. Изглеждаш ми много по-красива.

— Защото е вярно — каза тя без превземки. — Сбърка ме с Джилиън, но тя е още по-хубава.

— А къде се запиля това дете? Надявах се да я видя веднага.

— Работи. — Доун се съсредоточи. — Но вече й казах и тя идва. Ще трябва да я заместя. Извинявай.

— Бягай, дете.

Тя тъкмо се изправи и доктор Махмуд седна на мястото й. Джубал го изгледа кисело.

— Би могъл да проявиш мъничко любезност и да ми съобщиш, че си се появил в тази страна. Защо трябваше да виждам кръщелничката си с милото съгласие на една змия?

— Ех, Джубал, толкова си припрян!

— Драги мой, когато човек е на моите…

Прекъснаха го две длани, закрили очите му.

— Познай кой е.

— Велзевул?

— Опитай пак.

— Лейди Макбет?

— Топло. Трети опит, после губиш.

— Джилиън, престани и седни до мен.

— Добре, татко — послушно отвърна тя.

— И не изпускай това „татко“ от устата си, освен когато сме вкъщи. Точно казвах, че когато човек е на моите години, неизбежно бърза в някои неща. Всеки изгрев е като скъпоценен камък… защото може и да не дочакаш залеза.

Махмуд се усмихна.

— Джубал, ти да не се заблуждаваш, че ако машинката ти престане да цъка, светът също ще спре?

— Несъмнено, господине — от моята гледна точка. — Мириам се появи безшумно и седна от другата му страна. Джубал я прегърна. — Макар и да не ме мъчи жажда да видя отново грозната ти физиономия… както и малко по-приемливото лице на бившата ми секретарка…

Мириам прошепна:

— Шефе, да не си просиш ритник в корема? Аз съм несравнимо прекрасна. Знам го от непререкаем авторитет.

— Тихо… новите ми кръщелнички са съвсем друга приказка. Понеже не си направихте труда да ми пратите една картичка, можех да се размина с Фатима Мишел. И тогава духът ми щеше да се върне на този свят да ви тормози.

— Да, заедно с Мики — прекъсна го Мириам, — която си размазва варените моркови по косата. Страшна гледка.

— Изразих се в преносен смисъл.

— Но аз не. Много е непохватна.

— Шефе, а защо в преносен смисъл? — тихо попита Джил.

— Моля? Ами защото „дух“ е безсмислена за мен дума. Служа си с нея само образно.

— Не е безсмислена — настоя тя.

— Е, възможно е. Но аз предпочитам да съм в тялото си, когато гледам бебета и им се радвам.

— Джубал, канех се да ти кажа нещо — подхвърли Махмуд. — Не ти предстои да умреш скоро. Майк те грокна. Казва, че имаш още много години пред себе си.

— Отдавна съм си поставил горна граница — трицифреното число.

— Точно кое, шефе? — невинно попита Мириам. — Като на Матусаил11 ли?

Той я разтърси за раменете.

— Без неприлични приказки!

— Смрадльо твърди, че жените задължително трябвало да говорят неприлични неща, но да не се чува.

— Твоят съпруг говори вярно. В деня, когато навъртя трите цифри, ще се обезтелеся — или по марсиански, или със собствените си груби похвати. Това не можете да ми отнемете. Да ритнеш камбаната е най-приятният момент в играта.

— Гроквам, че говориш вярно — замислено проточи Джил. — Най-доброто е. Но ти не разчитай да стане скоро. Още нямаш пълнота. Али ти състави хороскоп само преди седмица.

— Хороскоп? Господи! Коя е „Али“? И как е посмяла! Веднага ми я доведете! Да не съм аз, ако не я пратя в по-добрия свят.

— Боя се, че не може, Джубал — намеси се Махмуд. — Тя работи по нашия речник. Говорим за мадам Александра Везан.

вернуться

11

Според Библията Матусаил е живял деветстотин шестдесет и девет години. (Битие, 5:27). — Бел. прев.