— Гроквам — каза Бен, — че ще остане в транс, докато онези се откажат. Трябва да се оправя с безброй подробности и може да остане откъснат от света незнайно докога.
— Не ми се вярва — замислено промълви Доун. — Аз не бих се справила и с една десета от това. Но гроквам, че Майкъл може да кара и колело по въже през това време.
— Е, не знам, аз още пипам слепешката. — Бен стана. — Сладкото ми дете, понякога вие чудотворците съвсем ме обърквате. Ще отида да хвърля едно око на стереото. — Наведе се да целуне Доун. — А ти забавлявай дъртото ни татенце Джубал. Той си пада по невръстни момиченца.
Какстън излезе, следван от понесла се във въздуха кутия цигари, която го настигна и се пъхна в един джоб.
— Ти ли го направи? — промърмори Джубал. — Или Бен?
— Той. Все си забравя цигарите и го гонят из цялото Гнездо.
— Брей… пипал слепешката, а?
— Бен напредва много по-бързо, отколкото е склонен да признае. Извънредно свят човек.
— Хе-хе. Доун, ти нали си онази Доун Ардънт, която срещнах в Молитвения дом „Фостър“?
— О, ти ме помниш!
Момичето го погледна, сякаш току-що й подари пакетче бонбони.
— Разбира се. Но сега си друга. Изглеждаш ми много по-красива.
— Защото е вярно — каза тя без превземки. — Сбърка ме с Джилиън, но тя е още по-хубава.
— А къде се запиля това дете? Надявах се да я видя веднага.
— Работи. — Доун се съсредоточи. — Но вече й казах и тя идва. Ще трябва да я заместя. Извинявай.
— Бягай, дете.
Тя тъкмо се изправи и доктор Махмуд седна на мястото й. Джубал го изгледа кисело.
— Би могъл да проявиш мъничко любезност и да ми съобщиш, че си се появил в тази страна. Защо трябваше да виждам кръщелничката си с милото съгласие на една змия?
— Ех, Джубал, толкова си припрян!
— Драги мой, когато човек е на моите…
Прекъснаха го две длани, закрили очите му.
— Познай кой е.
— Велзевул?
— Опитай пак.
— Лейди Макбет?
— Топло. Трети опит, после губиш.
— Джилиън, престани и седни до мен.
— Добре, татко — послушно отвърна тя.
— И не изпускай това „татко“ от устата си, освен когато сме вкъщи. Точно казвах, че когато човек е на моите години, неизбежно бърза в някои неща. Всеки изгрев е като скъпоценен камък… защото може и да не дочакаш залеза.
Махмуд се усмихна.
— Джубал, ти да не се заблуждаваш, че ако машинката ти престане да цъка, светът също ще спре?
— Несъмнено, господине — от моята гледна точка. — Мириам се появи безшумно и седна от другата му страна. Джубал я прегърна. — Макар и да не ме мъчи жажда да видя отново грозната ти физиономия… както и малко по-приемливото лице на бившата ми секретарка…
Мириам прошепна:
— Шефе, да не си просиш ритник в корема? Аз съм несравнимо прекрасна. Знам го от непререкаем авторитет.
— Тихо… новите ми кръщелнички са съвсем друга приказка. Понеже не си направихте труда да ми пратите една картичка, можех да се размина с Фатима Мишел. И тогава духът ми щеше да се върне на този свят да ви тормози.
— Да, заедно с Мики — прекъсна го Мириам, — която си размазва варените моркови по косата. Страшна гледка.
— Изразих се в преносен смисъл.
— Но аз не. Много е непохватна.
— Шефе, а защо в преносен смисъл? — тихо попита Джил.
— Моля? Ами защото „дух“ е безсмислена за мен дума. Служа си с нея само образно.
— Не е безсмислена — настоя тя.
— Е, възможно е. Но аз предпочитам да съм в тялото си, когато гледам бебета и им се радвам.
— Джубал, канех се да ти кажа нещо — подхвърли Махмуд. — Не ти предстои да умреш скоро. Майк те грокна. Казва, че имаш още много години пред себе си.
— Отдавна съм си поставил горна граница — трицифреното число.
— Точно кое, шефе? — невинно попита Мириам. — Като на Матусаил11 ли?
Той я разтърси за раменете.
— Без неприлични приказки!
— Смрадльо твърди, че жените задължително трябвало да говорят неприлични неща, но да не се чува.
— Твоят съпруг говори вярно. В деня, когато навъртя трите цифри, ще се обезтелеся — или по марсиански, или със собствените си груби похвати. Това не можете да ми отнемете. Да ритнеш камбаната е най-приятният момент в играта.
— Гроквам, че говориш вярно — замислено проточи Джил. — Най-доброто е. Но ти не разчитай да стане скоро. Още нямаш пълнота. Али ти състави хороскоп само преди седмица.
— Хороскоп? Господи! Коя е „Али“? И как е посмяла! Веднага ми я доведете! Да не съм аз, ако не я пратя в по-добрия свят.
— Боя се, че не може, Джубал — намеси се Махмуд. — Тя работи по нашия речник. Говорим за мадам Александра Везан.
11
Според Библията Матусаил е живял деветстотин шестдесет и девет години. (Битие, 5:27). — Бел. прев.