— Може би. Още сме в очакване.
— Слънце мое — намеси се Мириам, — такова решение ми допада най-много, щом Майк ще ни избута от Гнездото, за да полетим.
— Искаш да кажеш, ако грокнем, че ще напуснем Гнездото.
— Все същото е.
— Говориш вярно, радост за душата ми. Но къде можем да хапнем? Изпитвам съвсем немарсианска припряност. В Гнездото обслужването беше по-добро.
— Нима искаш от Пати да се занимава с ужасния ти речник, да се грижи за удобството на всички, да изпълнява поръчки на Майк и пак да поднася храната, щом ти хрумне, че си гладен? Джубал, Смрадльо никога няма да бъде ръкоположен, защото е роб на стомаха си.
— Такъв съм си. Вие, момичетата, можете да вършите малко от работата на Пати — подхвърли Махмуд.
— Груб намек. Знаеш, че и така правим, каквото ни позволи. Само че Тони почти не пуска друг да припари в кухнята. — Мириам стана. — Джубал, ела да видим какво ще има за ядене. Тони ще се почувства поласкан, ако се отбиеш в кухнята му.
Тони се озъби, но само до мига, когато позна кой е дошъл с Мириам, след това засия от гордост. Похвали се с всички уреди и продукти, но не пропусна да оплюе разгорещено негодниците, унищожили кухнята в Гнездото. А една голяма лъжица продължаваше да разбърква сама сос за спагети.
Не след дълго Джубал вече отказваше да заеме почетното място до дългата маса. Побърза да седне другаде. Пати се настани в единия край, а мястото срещу нея остана свободно… обаче Джубал не можеше да се отърси от впечатлението, че Човека от Марс е там и всички останали го виждат.
Срещу него седеше доктор Нелсън.
Джубал си каза, че щеше да се учуди, ако не го завари тук. Кимна му.
— Здрасти, Свен.
— Здрасти, колега. Споделяме водата.
— Дано не ожадняваш. Какъв си тук? Домашния лекар?
Нелсън поклати глава.
— Тепърва уча медицина.
— Виж ти. И научи ли нещо ново?
— Научих, че медицината е излишна.
— Да беше попитал мен, щях да ти кажа отдавна. Виждал ли си Ван?
— Трябва да пристигне късно вечерта или утре сутринта. Корабът му кацна днес.
— И винаги ли се отбива тук? — разпитваше Джубал.
— Той е задочен студент. Не може да прекарва много време с нас.
— Ще се радвам да го видя. Не се е случвало от година.
Когато Нелсън се обърна към седналата до него Доркас, Джубал се заприказва с мъжа от дясната си страна. Усещаше все същото нарастващо очакване у хората около масата. Не успяваше да го определи точно, защото наглед само участваше в събиране на спокойно, сплотено семейство. Веднъж чаша вода мина през ръцете на всички. Джубал отпи, предаде я на момичето отляво — ококорено и твърде смутено, за да бъбри.
— Поднасям ти вода.
Тя едва успя да измънка:
— Благодаря ти за водата, та… Джубал.
Само това чу от нея. Щом всички вкусиха водата, чашата се върна пред незаетия стол. Бяха останали няколко капки. Чашата се надигна, наклони се, изпразни се и пак се отпусна леко върху покривката. Джубал реши, че е участвал в „Споделяне на водата“ в Срединния храм… вероятно в негова чест, макар и без веселите вакханалии, които трябваше да съпровождат церемонията. Дали защото тук не се чувстваха у дома?
Или са си наложили сдържаност заради него?
Предположението му се видя правдоподобно… и го дразнеше. Уверяваше се, че е доволен, защото нямаше нужда да отхвърля нежелани покани, които не биха му допаднали и преди десетилетия. Въпрос на вкус.
И все пак, дявол да го вземе…
„Да не сте посмели да приказвате за кънки пред бабка. Твърде стара е и няма да е вежливо. Хилда, ти ще предложиш да поиграем домино, защото бабка обожава доминото. Друг път ще отидем на пързалката. Разбрахме ли се, деца?“
Джубал се ядосваше на това снизхождение. По-скоро би се престрашил да отиде на пързалката, ако ще да си потроши костите. Отърва се от тези мисли с помощта на съседа си по маса. Научи, че името му е Сам.
— Само привидно изпаднахме в затруднение — увери го Сам. — Време беше яйцето да се разпука и ние да се разпръснем. Разбира се, винаги ще си имаме неприятности, защото никое общество не би търпяло посегателства срещу самите му основи. А ние застрашаваме устоите — от светостта на притежанието до светостта на брака.
— И със собствеността ли се захванахте?
— Поне каквато е днес. Досега Майк настъпи по мазолите само неколцина хазартни мошеници. Но какво ще стане, когато има хиляди, десетки хиляди, стотици хиляди хора, за които и банковите хранилища не са недостъпни и единствено самодисциплината ще ги възпира да присвоят каквото пожелаят? Вярно, тя е много по-силна от страха пред закона, но никой банкер не може да грокне това, преди сам да извърви трънливия път на учението… после пък няма да е банкер. Какво ще стане, когато ясновидците знаят предварително движението в курса на всяка акция?