— Хъм… представях си ги като съпруги на Майк.
— Или пък на всеки от нас. Същото, което е Майк за групата. Но той е твърде зает за друго освен да споделя духа си с нас. Ако някоя е съпруга на Майк, това е по-скоро Пати, но и тя е толкова затънала в работа, че връзката е почти само духовна. И Майк, и тя доста пропускат, стигне ли се до мачкането на дюшека.
Пати беше в другия край на масата. Усмихна се.
— Миличък, не мисля, че трябва да наваксвам нещо.
Сам обяви горчиво:
— Единственото сбъркано в тая църква е, че човек не може да се наприказва, без да го прекъсват!
Това му навлече сериозен обстрел от всички страни. Връщаше всичко, без да мръдне пръст… докато пълна чиния спагети се лепна на лицето му. Джубал забеляза, че Доркас отправи точния изстрел. За миг Сам приличаше на жертва в тежка катастрофа. В следващата секунда лицето му беше чисто, изчезнаха и петната от сос по ризата на Джубал.
— Тони, не й давай повече. Съсипа храната.
— В кухнята има предостатъчно — небрежно отвърна Тони. — Сам, добре ти стояха спагетите, а и сосът си го бива, нали?
— Да, чудесен е. Вкусих каквото ми влезе в устата. От какво е? Или по-добре да не питам?
— Кълцано ченге — увери го готвачът.
Никой не се разсмя. Джубал се усъмни дали това наистина беше шега. Осъзна, че неговите водни братя се усмихват постоянно, но твърде рядко се кикотят. Все пак сосът едва ли беше от полицай, защото щеше да мирише на свинско, а не на телешко.
Предпочете да смени темата.
— В тази религия най-много ми…
— Религия ли? — учуди се Сам.
— Добре де, нека е църква.
— Да, изпълнява всички функции на една църква, а подобието на теология съвпада с вярата на много религии. Допадна ми, защото бях непоклатим атеист, но сега съм висш свещеник и не ми е ясно какви са убежденията ми.
— Каза, че си евреин.
— При това от род на равини. Затова станах безбожник. А я ме виж сега! Но Саул и съпругата ми Рут са юдеи в религиозния смисъл. Поговори със Саул, той поне не намира никакво противоречие. А когато Рут се освободи от психическите си окови, започна да напредва по-бързо от мен. Стана жрица преди да ме ръкоположат. Но пък тя мисли с половите си жлези, а аз бъхтам с онова между ушите си.
— Учението — промълви Джубал. — Така ми харесва. Вярата, която се опитваха да ми втълпят като малък, не изискваше да се учим на нещо. Само се изповядай и ще намериш спасението в прегръдката на Исус. Някой тъпак, дето не можеше да си преброи овцете, се смяташе за Божи избраник, готов за вечното блаженство, защото е „праведен“. Дори не се налагаше да чете Библията. Но тази църква не приема идеята за „праведниците“…
— Грокваш вярно.
— Значи човек трябва да се учи с желание, при това дълго и упорито. Гроквам, че това заслужава възхищение.
— Всъщност няма друг път — съгласи се Сам. — Без да научиш езика, не можеш да разбереш понятията, нито да усвоиш цялото учение. А то е рог на изобилието — знаеш и как да живееш, без да тъпчеш останалите, и как да се погаждаш с жена си. Разбираш кой си, защо си тук, какво те тласка напред. И осъзнаваш кое е правилно. Но на английски тези думи звучат кухо. На марсиански те представляват цяла система от практични наставления. Споменах ли ти, че бях болен от рак?
— Не.
— И аз не подозирах. Майкъл грокна и ме накара да си направя рентгенови снимки и биопсия, за да се убедя. После се заехме с проблема. Лечение с „вяра“. Чудо. В болницата го нарекоха „спонтанен оздравителен процес“. За мен означава просто, че съм добре.
— Бива си ги по професионалните увъртания — кимна Джубал. — Някой път метастазите изчезват безследно, без да знаем как.
— Аз обаче знам как изчезнаха в моя случай. Вече се учех да владея тялото си. И с помощта на Майк отстраних всичко ненужно. Сега се справям и сам. Исках ли да усетиш как пулсът ми ще изчезне?
— Благодаря, но съм наблюдавал Майк. Нелсън, моят изтъкнат сподвижник в касапския занаят, нямаше сега да е сред нас, ако наистина този самоконтрол имаше нещо общо с вярата. Въпрос на разумна воля. Гроквам.
— Извинявай за обясненията. Всички знаем, че грокваш вярно.
— Е… няма да нарека Майк „лъжец“, защото му липсва дарбата. Но спрямо мен е предубеден.
Сам завъртя глава скептично.
— Говорим си с тебе, откакто седнахме да вечеряме. Исках да се убедя лично, независимо от твърденията на Майк. Ти грокваш. Чудя се до какви ли прозрения ще стигнеш, ако си направиш труда да научиш езика?