— Ще стигна до под кривата круша. Аз съм старец и не вярвам да допринеса с нещо.
— Ще запазя мнението си за себе си. Всички други Първопризвани трябваше да се преборят с езика, за да напреднат. Дори тримата, които останаха при тебе, също се подлагаха на интензивно обучение в транс, когато идваха за малко тук. Всички, но не и ти… а нямаш нужда. Освен ако искаш да избърсваш спагети от лицето си без кърпа, но гроквам, че не те интересува.
— Интересно беше само да гледам отстрани.
Повечето вече бяха излезли без никакви церемонии. Рут застана до двамата.
— Вие тук ли ще си седите цяла нощ? Или да ви изнесем с мръсните съдове?
— Ето какво е да си под чехъл. Ела, Джубал.
Сам поспря да целуне жена си. Отидоха в стаята със стереото.
— Нещо ново?
— Окръжният прокурор — отговори някой, — дръпна дълга реч. Ние сме били виновни за днешните произшествия, но пропусна да си признае, че не му е ясно как сме го направили.
— Горкичкият. Все едно да захапеш крак и да се окаже, че е дървен.
Седнаха в по-тиха стая и Сам продължи:
— Вече ти казах, че беше естествено да ни сполети нещо подобно. Ще става и по-зле, докато влиянието ни нарасне толкова, че поне да ни търпят. Но Майк не бърза. Закриваме Църквата на Всички светове. Това вече стана. После обявяваме Единната вяра. Пак получаваме някой ритник. Отказваме се и изскачаме отново като Храм на Великата пирамида — това ще привлече повечко затлъстели и ограничени жени, но накрая някои от тях няма да са нито дебели, нито глупави. После местните репортери, медицинското дружество, адвокатите и политиканите пак ще почнат да ни хапят по петите. Ами ще основем Братство на водното посвещение някъде. Всеки път ще събираме сплотено ядро от посветени, на които никой не може да навреди. Майк започна преди няма и две години, без да е уверен в себе си и с помощта на само три начинаещи жрици. Сега имаме едно здраво Гнездо… и напреднали поклонници, с които ще се свържем отново след време. Ще настъпи денят, когато ще бъдем твърде силни, за да ни тормозят.
— Възможно е — съгласи се Джубал. — И Исус вдигнал голям шум, пък имал само дванадесет апостоли.
Сам се ухили.
— Такива са еврейчетата. Благодаря, че Го спомена. Той е най-преуспелият от нашите хора. Всички признаваме факта, макар че мнозина сред нас не обичат да говорят за това. Но е бил еврейско момче, което правило добро и аз се гордея с Него. Моля те да обърнеш внимание на подхода му — не е припирал да свърши работата веднага. Първо създал организация и я оставил да се развива. Майк също е търпелив. Това свойство е толкова присъщо на учението, че всъщност не може да се нарече „търпение“. То е като рефлекс. Никога не се препотявай от бързане!
— Винаги е било признак на здрав разум.
— Сега е начинът, по който прилагаме учението. Джубал… гроквам, че си уморен. Би ли искал да се освободиш от умората? Или предпочиташ леглото? Ако не, нашите братя ще те поддържат буден цяла нощ и ще си говорим. Нали знаеш, че почти не спим.
Джубал се прозя.
— Избирам дългото киснене в гореща вана и осем часа почивка. Ще се виждам с братята си и утре, и още много дни.
— Да, още много дни — съгласи се Сам.
Джубал намери стаята си. Веднага влезе и Пати, която веднага пусна водата, оправи завивките, без да ги докосва, премести подноса с напитките до леглото, забърка му една чаша и я остави на нощното шкафче. Джубал й позволи да шета спокойно, защото бе дошла само по татуировки. Знаеше достатъчно за синдрома, събуждащ желанието за подобно разкрасяване и не се съмняваше, че Пати би се обидила, ако не започне да я разпитва.
Не се смущаваше като Бен при първото си идване в Гнездото. И той се съблече, за да установи с кисела гордост, че изобщо не му пукаше, макар че минаха много години, откакто някой го бе виждал гол. Изглежда и за Пати нямаше никакво значение. Тя просто провери температурата на водата във ваната, преди да го пусне вътре.
Остана и му обясни смисъла на всяка картина и в каква последователност да ги разглежда.
Джубал се показа уместно впечатлен, подбра подходящи похвали, оставайки си през цялото време обективен ценител на изкуството. Безмълвно си призна, че по-майсторска работа с игла и мастила не е виждал досега. Неговата японска приятелка би изглеждала до Пати като евтин синтетичен килим до персийски отпреди няколко века.
— Малко са се променили — каза му Пати. — Виж сцената с раждането на светеца — задната стена се е огънала, а леглото прилича повече на операционна маса. Сигурна съм, че на Джордж не му е неприятно. Откакто той се пренесе в небесата, не ме е докосвала игла… и ако има някакво чудо в промените, Джордж непременно се е намесил.