Джил вирна брадичка, настояваше упорито, че мъжът в предаването не е пациентът, с когото е говорила. Накрая изсъска гневно:
— Защо ли се хабя? Всички мъже сте такива!
— Е, стига де, Джил…
— Моля те, закарай ме у дома.
Бен отиде да поръча такси — не от ресторанта, а от площадката пред хотела отсреща. По време на полета от Джил лъхаше леден студ. Бен извади стенограмите от джоба си и ги препрочете. Поумува и каза:
— Джил…
— Да, господин Какстън?
— Ще ти дам аз един „господин“! Моля те да ме извиниш. Не бях прав.
— И как стигна до този извод?
Той тупна листовете с длан.
— Това ми помогна. Невъзможно е Смит да се държи така вчера, а тази вечер да даде интервю. Просто щеше да си изтърве юздите… пак да изпадне в оня негов транс.
— Доволна съм, че най-после забеляза очевидното.
— Джил, просто ме ритни по глезена и да забравим разправията, бива ли? Знаеш ли какво означава това?
— Че използваха артист да се престори на него. Казах ти още преди час.
— Вярно. При това способен артист, грижливо гримиран и подготвен. Но има още нещо. Остават две възможности. Или Смит вече е мъртъв…
— Мъртъв ли!
Изведнъж Джил преживя отново чудноватата церемония по споделянето на водата и си припомни странното, топло излъчване на Смит. Налегна я непоносима мъка.
— Може би — продължи Какстън. — Тогава този двойник ще остане „жив“, докато имат нужда от него. После ще „умре“ и ще го натирят някъде далеч с толкова силна хипнотична забрана да говори за това, че ще пукне от задушаване, дори да посмее. А може и да му кръцнат нещо от мозъка, за всеки случай. Ако Смит наистина е мъртъв, можем да забравим за историята. Никога нищо няма да докажем. Затова нека допуснем, че е жив.
— Ох, толкова се надявам!
— „Каква ти е Хекуба и каква си ти за нея?“1 — изрече Бен. — Ако е жив, може и да няма никакъв пъклен заговор срещу него. Нали всички големи клечки използват двойници. Да речем, че след две-три седмици нашият приятел Смит се оправи достатъчно, за да понесе товара на общественото внимание. Тогава ще изкарат истинския на сцената. Но да пукна, ако повярвам в това!
— Защо?
— Напъни си малко мозъка. Дъглас вече оплеска първия опит да измъкне от Смит каквото иска. Но той не може да си позволи провали. Мисля си, че ще покрие Смит още по-дълбоко… и изобщо няма да видим истинския Човек от Марс.
— Значи ще го убият? — бавно промълви Джил.
— Защо толкова грубо? Ще го затворят в частна лудница и ще му пречат старателно да научи нещо за нашия свят.
— Господи! Бен, какво ще правим сега?
Той се озъби.
— В тях са и бухалката, и топката, отгоре на всичко те измислят правилата. Но аз ще нахълтам заедно с Честен свидетел и много корав адвокат, ще настоявам да се срещна със Смит. Може и да изкарам тия твари на светло.
— Ще те подкрепя!
— Ха, не се и съмнявах. Но ти сама каза, че така ще си съсипеш кариерата.
— Имаш нужда от мен, за да го разпозная.
— Застана ли лице в лице с него, все ще различа някой, отгледан от други същества, от един актьор. Но ако нещо се обърка, искам ти да си ми скритият коз — знаеш какви игрички въртят и си вътрешен човек в Бетесда. Сладурче, не се ли чуем скоро, сама ще се оправяш.
— Бен, нали нищо лошо няма да ти направят?
— Малката, твърде лекичък съм за боксов мач при свръхтежките.
— Не ми харесва това. Какво ще правиш, ако те пуснат при него?
— Ще го попитам иска ли да напусне болницата. Каже ли „да“, ще го поканя да дойде с мен. Не биха посмели да го възпрат в присъствието на Честен свидетел.
— Ъ-ъ… ами после? Бен, той все пак има нужда от медицински грижи. Още не може да се оправя самостоятелно.
Какстън пак се озъби.
— И за това помислих. Не ме бива за санитар. Но можем да го настаним в апартамента и…
— …И аз ще се грижа за него! Ще се справим, Бен!
— По-кротко. Дъглас ще измисли някакъв фокус и Смит ще се върне в килията. Вероятно и ние с него. — Смръщи се напрегнато. — Но познавам един човек, на който може да му се размине.
— Кой?
— Чувала ли си за Джубал Харшо?
— Че кой не го знае!
— Това е едно от предимствата му. Всички го познават и не е лесно да го смачкаш. А фактът, че е и лекар, и адвокат, го прави тройно по-корав. И най-важното — той е непоправим индивидуалист, би се хвърлил с джобно ножче срещу цялата Федерация, ако така му харесва. Което го прави осем пъти по-корав. Запознахме се, когато се опитваха да го съдят. На приятел като него мога да разчитам. Успея ли да отведа Смит от Бетесда, ще го закарам в Поконос, при Харшо… и тогава нека ония скапаняци се опитат да го пипнат! Ще им вгорчим живота — Харшо с неговия инат и аз с моите коментари.