Когато излезе, Джил се оказа в коридора пред вратата. Съвпадение? Не вярваше в съвпадения, откакто попадна тук. Всичко беше организирано като в последен модел компютър. Тя веднага се стопи в прегръдката му.
— Джубал! Толкова те обичаме! Ти си Бог.
Той върна целувката със същата сърдечност, защото грокна, че е лицемерие да се въздържа. И откри, че има разлика от целувката с Доун — неуловима, но несъмнена.
По някое време Джубал се отдръпна леко.
— Ах, ти, малка Месалина… как ме насади само!
— Миличък Джубал, ти беше чудесен!
— Хъм… а откъде изобщо ти хрумна, че още ставам за нещо?
Погледът й светна от детска невинност.
— Джубал, сигурна бях, още преди Майк и аз да напуснем дома ни за пръв път. Разбираш ли, ако Майк беше изпаднал в транс — а той пак виждаше всичко наоколо — и искаше да ти зададе въпрос, проверяваше неусетно дали си заспал.
— Но аз винаги спях сам!
— Да, скъпи. Не това исках да ти кажа. Налагаше се да му обяснявам някои неща.
— Пфу! — Джубал реши да не разпитва повече. — Все едно, не биваше да ми залагаш такъв капан.
— Гроквам, че не говориш от сърце. Искахме да си с нас в Гнездото. Изцяло. Нужен си ни. Но понеже си свенлив и скромен в добротата си, направихме необходимото, за да те приемем, без да те засегнем. Както грокваш и ти, нищо страшно не е станало.
— Защо все повтаряш „ние“?
— Беше пълно Споделяне на водата за цялото Гнездо… и ти се присъедини към нас. Дори Майк се събуди, грокваше с тебе и поддържаше общата ни близост.
Джубал реши да се откаже и от тази тема.
— Значи е излязъл от този транс най-после. И затова ти светкат очичките.
— Само отчасти. Винаги се радваме, когато Майк не е в размисъл, за всички ни е хубаво. Но всъщност той никога не ни напуска. Джубал, явно не си грокнал в пълнота нашето Споделяне. Но очакването е пълнота. И Майк не грокваше отначало — мислеше си, че е само за зачеване на яйца, като на Марс.
— Е, това си е основното му предназначение — бебетата. Затова е глупаво да се държи така и един човек, тоест аз, на години, когато вече не желае да увеличава населението.
Тя поклати глава.
— Децата са плодът… но не са основния смисъл. Те придават значение на бъдещето и това е голямо добро. Но в живота си една жена зачева три-четири пъти, най-много десетина. А може да се споделя хиляди пъти — и това е смисълът. Да се сближаваме, завинаги. Майк грокна така, защото зачеването на яйцата и сближаването са напълно разделени на Марс, но нашият начин е най-добрият. Какво щастие е да не съм марсианка, а жена!
Той се взря внимателно в нея.
— Малката, бременна ли си?
— Да, Джубал. Грокнах, че очакването свърши и вече съм свободна да го направя. На повечето жени в Гнездото не им се наложи да чакат, но Доун и аз бяхме заети. А когато грокнахме наближаващото изпитание, знаехме, че ще последва очакване. И ти се досещаш. Майк няма да съгради наново Храма за една нощ, а едната висша жрица няма да бърза и ще си създаде детенце. Очакването винаги е пълнота.
Джубал извлече основния факт от този възвишен миш-маш… или поне представата на Джил какво е станало. Е, в случая вероятностите бяха доста разнообразни. Напомни си да поеме нещата в свои ръце и да я отведе у дома. Не се съмняваше в свръхчовешките способности на Майк, но не би навредило да имат подръка и съвременно оборудване. Нямаше да позволи никаква болест или злополука да сполети Джил, дори ако трябваше да се държи малко по-твърдо с хлапетата.
Замисли се за още една наскоро възникнала вероятност, но реши да не я споменава.
— Къде е Доун? И къде е Майк? Тук е станало ужасно тихо.
Не виждаше никой друг, не чуваше гласове… но чувството за щастливо очакване се засилваше. Би предположил, че след церемонията, в която участва и той — без да подозира — ще настъпи затишие, но напрежението бе още по-явно. Внезапно си припомни детството си — как чакаше първата си среща с пътуващ цирк… и как някой викна: „Ето ги слоновете!“
Струваше ми се и сега, че ако беше малко по-висок, би могъл да надзърне над главите на хората и да види слоновете. Но тук нямаше тълпи.
— Доун ме помоли да ти предам целувките й. Ще бъде заета около три часа. Майк също, отново се оттегли от света.
— Тъй ли…
— Не се разочаровай. Скоро ще се освободи. Полага особено старание да има време за тебе. И за да освободи всички нас. Дюк тършуваше цяла нощ из града, за да докопа всички високоскоростни диктофони. Използваме ги в работата по речника. Който може, сега се тъпче с марсиански символи и когато Майк приключи с това, ще дойде да те види. Доун тъкмо започна да диктува. Аз избълвах една порция, изскочих да ти кажа „добро утро“. Сега ще се върна за последния сеанс. Ето ти и целувката на Доун. Първата беше само от мен. — Тя обви врата му с ръце и жадно притисна устните си в неговите. След малко прошепна: — Олеле! Защо ли чакахме толкова дълго? До скоро!