Джубал завари няколко души в трапезарията. Дюк се обърна към него засмян, махна му и продължи да си пълни устата. Не приличаше на човек след безсънна нощ, а и не беше така — не спеше вече три нощи.
Беки Вези също вдигна глава и възкликна щастливо:
— Здрасти, дърт пръч такъв! — Хвана Джубал за ухото, придърпа го към себе си и прошепна: — Отдавна бях сигурна, но защо не дойде да ме утешиш, когато Професора се спомина? — Добави по-силно: — Седни да се погрижиш за коремчето си и ми кажи какви дяволии си измислил напоследък.
— Ей сега, Беки. — Джубал заобиколи масата. — Здрасти, капитане. Добре ли мина този полет?
— Никакви проблеми. Взе да става скучно. Мисля, че не съм те запознавал с госпожа Ван Тромп. Мила, това е виновникът за цялата шумотевица — единственият и неповторим Джубал Харшо. Двама като него щяха да приседнат на този свят.
Жената беше висока и се отличаваше с несломимото спокойствие на съпругата, която всеки момент може да научи страшната новина за своя мъж. Стана и целуна Джубал.
— Ти си Бог.
— Ъ-ъ… ти си Бог.
Май беше време да приема по-нормално този ритуал. По дяволите, започнеше ли да повтаря тези думи твърде често, щеше да се прости с остатъците от скептицизма си и да им повярва… а и беше приятно да усети ръцете на фру Ван Тромп около себе си. Тя можеше да научи и Джил на още нещо за целувките. Как го казваше Ан? Да се отдадеш изцяло на това, да знаеш, че не бързаш заникъде.
— Ван, сигурно не би трябвало да се учудвам, че те виждам тук.
— Щом летя редовно до Марс — отвърна космонавтът, — трябва и да си бъбря с местните, нали?
— Само заради пазарлъците ли учиш езика?
— Има и други предимства. — Ван Тромп се пресегна към печена филийка и тя пъргаво скочи в ръката му. — Добра храна, чудесна компания.
— Е, така е.
— Джубал — подвикна мадам Везан, — супата те чака!
Той седна на мястото си и завари пържени яйца с шунка, портокалов сок и още много вкуснотии. Беки го тупна по крака.
— Беше чудесен, жребецо.
— Жено, занимавай се с хороскопите си!
— Напомняш ми, приятелю, че трябва да знам точния час на раждането ти.
— Да, ама съм се раждал в три последователни дни. На части.
Беки изтърва доста груба дума.
— И сама мога да науча.
— Преди да ми пораснат всички зъбки, кметството изгоря. Не можеш да ровиш в архива.
— Имам си начини. Да се хванем ли на бас?
— Ако се ежиш още, ще разбереш, че не си достатъчно пораснала, за да не те натупам. Ти как си?
— А как ти изглеждам?
— Пращиш от здраве. Малко си поразширила задника. И си боядисваш косата.
— Няма такова нещо. Забравих що е къна преди незапомнени месеци. Захващай се да учиш, мой човек, ще те отървем от тая бяла козина. И ще се сгъсти като джунгла.
— Беки, отказвам да се подмладя. Стигнах до този упадък с цената на мъчителни усилия и смятам да му се насладя. Престани да дърдориш и ме остави да се наям.
— Слушам, сър. Какъв козел си само!…
Джубал се канеше да излезе, но Човека от Марс нахълта.
— Татко! Ох, Джубал!
— Синко, дръж се като голямо момче. Седни и си изяж закуската с удоволствие. Ще седя при тебе.
— Не дойдох да закусвам. Нека отидем някъде да поговорим.
— Добре.
Тръгнаха към една от празните дневни, а Майк дърпаше Джубал за ръката — същинско хлапе, дочакало любимия си дядо. Избра му широко кресло и се пльосна на един диван наблизо. Панорамните прозорци на стаята откриваха изглед към площадката за кацане. Джубал понечи да завърти креслото, за да не го дразни светлината, но то вече бе преместено — контролът от разстояние определено спестяваше усилия, а и пари (поне за пране, защото изцапаната само за секунда риза беше толкова свежа, че той я облече отново). А и беше за предпочитане пред сляпата тромавост на техниката. Все пак му се виждаше странно това да става без кабели или радиоуправление. Навремето и почтените коне се плашили от ужасните возила, движещи се без никой да ги тегли.
Дюк им донесе коняк.
— Благодаря, Канибалчо — каза Майк. — Ти ли си новият иконом?
— Все някой трябва да върши и това, Чудовище. Заробил си всеки мозък вкъщи да се поти пред микрофона.
— Е, ще привършат след два часа и ти пак ще се отдадеш на любимото си развратно безделие. Работата свърши, Канибалчо. Точка. Край.
— Целият проклет марсиански език на един залп? Чудовище, да не ти е прегорял някой кондензатор?!