— О, не е целият! Само колкото научих в забавачницата. Умници като Смрадльо ще се отбиват на Марс поне още век, за да попълнят оставените от мен празноти. Но аз наистина се изхвърлих мощно — шест седмици субективно време само за тази сутрин, когато споделянето най-после свърши. Сега нека трудолюбивите довършат започнатото, а аз ще мързелувам. — Майк се протегна с прозявка. — Хубаво е. Като свърша някоя работа, винаги ми е добре.
— Преди да се е стъмнило, ще се мъчиш с нещо друго. Шефе, това марсианско чудовище не може да миряса. За пръв път се отпуска от два месеца насам. Трябва да се запише в „Анонимни работохолици“. Или пък ти идвай по-често. Добре му влияеш.
— Опазил ме Господ.
— Канибалчо, разкарай се, за да не ти слушаме лъжите.
— Хайде де — лъжи! Ти ме пристрасти към истината, а това е все едно да си сакат по местенцата, където се отбивам.
Дюк излезе, а Майк вдигна чашата си.
— Споделяме водата, татко.
— Пий до насита, синко.
— Ти си бог.
— Майк, от другите го понасям. Но ти не ме божикай. Познавам те, откакто беше „само едно яйце“.
— Дадено, Джубал.
— И кога почна да пиеш от сутринта? Твърде млад си, ще си съсипеш стомаха. Няма да станеш весел стар пияница като мен.
Майк погледна чашата.
— Пия, когато споделяме. Изобщо не ми влияе, както и на повечето от нас. Освен ако сами поискаме. Веднъж се оставих на алкохола, докато паднах на пода. Странно преживяване. Не е добро, както гроквам. Начин да се обезтелесиш временно, но… всъщност не се обезтелесяваш. Постигам подобно състояние, но много по-приятно и без лоши последствия, когато изпадна в транс.
— Доста икономично.
— И това го има. Почти не харчим пари за пиене. Право да си кажа, поддържането на Храма не ни струваше дори колкото всекидневните разходи в нашия дом. След като се охарчихме в началото, после само подменяхме обзавеждане и купувахме дреболии. От толкова малко се нуждаехме, че не знаех какво да правя с даренията.
— Тогава защо ги събираше?
— Моля? Джубал, трябва да взимаш пари от хората. Ако шоуто е безплатно, баламите не искат да го гледат.
— Знам, но се питах дали и ти си разбрал.
— Да, Джубал, гроквам баламите. Отначало проповядвах безплатно. И не вървеше добре. На нас — хората, ни предстои още дълъг път, преди да оценим по достойнство щедрия дар. Чак до Шестия кръг не давах нищо без пари. Дотогава се научаваха да приемат… а това е много по-трудно, отколкото да даваш.
— Да-а… синко, не е зле да напишеш книга за психологията на човеците.
— Вече я написах, но на марсиански. Записите са у Смрадльо. — Майк вкуси малка глътка, но с голямо наслаждение. — Все пак пием. На някои от нас — Саул, аз, Свен, някои други — ни харесва. Научих се да се оставям съвсем леко на опиянението, после го задържам така и постигам сближаване, почти като транс, но без да се оттеглям от света. Това правя и сега — оставям се да ме сгрее, за да съм щастлив с тебе.
Джубал го наблюдаваше съсредоточено.
— Синко, нещо си намислил.
— Да.
— Искаш ли да ми кажеш?
— Ще ти кажа. Татко, винаги е голямо добро да съм с тебе, дори когато не ме мъчи нищо. Но ти си единственият човек, с когото мога да говоря и да грокнеш, без да се стъписаш. Джил… тя гроква винаги, но ако ме боли, тя страда още повече. Пати пък може да ме облекчи, само че поема тежестта върху себе си. Твърде лесно е да ги нараня, за да споделя с тях нещо, преди да грокна. — Пролича, че мислеше напрегнато. — А потребността от изповед не бива да се пренебрегва. Католиците знаят това и сред тях има мнозина силни духом, способни да понесат бремето на признанието. Фостъритите си правят групови изповеди, така страданието избледнява. Трябва да въведа този ритуал в началното пречистване. Е, случва се и спонтанно, но след като посветеният вече няма нужда от пречистване. Ние също ще трябва да привлечем силни духом хора. „Грехът“ рядко е свързан с голяма злина, но си остава грях, както грешникът го гроква. И когато грокваш с него, може да те заболи. Вече знам. — Той продължи почти тържествено: — Доброто никога не стига. Направих първите си грешки, защото при марсианците доброто и мъдростта винаги са едно цяло. Но ние сме други. Помисли за Джил. Когато я срещнах, нейното добро беше съвършено. И все пак беше много объркана. Едва не я погубих, себе си също, преди да разплетем кълбото. Безкрайното й търпение (рядко срещано на тази планета) единствено ни помогна, докато се учех да бъда човек, а тя учеше каквото аз знаех.
Но доброто само по себе си никога не е достатъчно. Необходима е твърда, хладна мъдрост, за да се осъществи доброто. Без намесата на разума доброто върши само зло. Затова имам нужда от тебе, татко. Не само защото те обичам. Искам твоята мъдрост и твоята сила… трябва да ти се изповядам.