Дори да беше само това, постигнах победа. Дарът на мъжко-женското е най-ценният. Вероятно тази романтична телесна любов е присъща само за нашата планета. Жалко, ако е вярно, защото вселената се оказва по-бедна, отколкото може да стане. Гроквам смътно, че ние-които-сме-богове ще съхраним и разпространим този скъпоценен дар. Сливането на телата и душите в споделен екстаз, взаимната радост… на Марс нищо не може да се сравни с това. И гроквам в пълнота, че именно това е богатството и чудото на Земята. Джубал, докато човешкото същество не е вкусило съкровището на общото блаженство, в пълна близост на съзнанията, не само на телата, остава си девствено и самотно. Гроквам, че ти е ясно. Самото ти нежелание да рискуваш по-непълноценно преживяване го доказва. Ти винаги грокваш. Без да имаш нужда от езика. Доун ни каза, че си проникнал в съзнанието й още по-дълбоко, отколкото в тялото.
— Ъ-ъ… дамата малко преувеличава.
— Доун не е способна да говори невярно за това. Прости ми, но всички бяхме там. Чрез нея… а ти споделяше с нас.
Джубал се въздържа да каже, че само този път бе повярвал във възможността да разбира мислите на другите… не, по-скоро чувствата им. Само съжаляваше, но без горчивина, че не е с половин век по-млад, иначе Доун щеше да се лиши от добавката „госпожица“ към името си, а той дръзко би рискувал с още един брак, въпреки старите белези. И не би заменил тази нощ за всички години, които му остават. Всъщност Майк беше прав.
— Продължавай.
— Сексуалната връзка трябва да бъде такава. Но твърде бавно гроквах, че се случва съвсем рядко. Има само безразличие, чисто механични сношения, насилие, съблазняване — игра, не по-приятна от рулетката, но доста по-нечестна. Проституция, съзнателно или принудително въздържание, страх, угризения, омраза, грубост. Децата израстват с внушението, че сексът е „грешен“, „срамен“, „животински“, че трябва да го крият и да се боят от него. Прекрасното съвършенство между мъжа и жената се обръща с главата надолу и става изкривено и смазващо.
И цялата злина е свързана с ревността. Джубал, просто не можех да повярвам. Още не гроквам в пълнота думата „ревност“, защото за мен е невероятно безумие. Когато вкусих това блаженство за пръв път, веднага поисках да го споделя с всичките си водни братя — пряко с жените, непряко с мъжете. Самата идея да запазя за себе си този вечно непресъхващ извор на щастие би ме ужасила. Но аз дори не помислих за това. Естествено, нямах и следа от желание да преживея чудото с някого, когото още не съм съхранил в душата си. Джубал, физически съм неспособен да се любя с жена, която не е споделила водата с мен. Важи за цялото Гнездо. Духовна импотентност, ако съзнанията не се сливат като плътта.
Джубал си помисли печално, че подобни отношения са добри само за ангели, когато аерокола кацна на площадката зад прозореца. Обърна се да погледне и в този момент въздушната машина изчезна.
— Загазихме ли?
— Не — успокои го Майк. — Вече подозират, че сме тук. По-скоро търсят само мен. Смятат останалите за мъртви. Интересуваше ги само Срединният храм. Не закачат хората от другите кръгове… — Ухили се весело. — Бихме могли да натрупаме парички, ако пуснем клиенти в това крило. Градът гъмжи от биячите на архиепископ Шорт.
— Не е ли време семейството да се премести другаде?
— Не се безпокой. Тази кола дори не можа да съобщи нищо по радиото. Аз бдя. Вече е лесно, откакто Джил се отказа от заблудата си, че е „неправилно“ да се обезтелесят хората, носещи злина. Преди използвах твърде сложни начини, за да осигуря безопасност. Но сега Джил съзнава, че прибягвам до тази крайност, само ако грокна в пълнота. — Човека от Марс грейна в момчешка усмивка. — Снощи тя дори ми помогна за една малка чистка… и не за пръв път.
— Какво сте направили?
— А, някои дреболии около бягството ми от затвора. Не можех да пусна някои хора на свобода. Бяха с твърде уродлива психика. Отървах се от тях, преди да махна решетките и вратите. Гроквах този град бавно, месеци наред. Повечето от най-злите хора тук дори не бяха в затвора. Чаках и попълвах списъка, за всеки исках да се уверя безпогрешно. Е, ние ще напуснем този град, но и те вече не живеят тук. Обезтелесих ги и ги пратих да опитат пак. Когато Джил грокна в пълнота, че е невъзможно да убиеш някого, отказа се от задръжките си. Постъпихме като съдията, показал червен картон на играча за излишна грубост.