— О, не! В Гнездото нямаме нужда от тях, обаче…
— Никое здраво семейство няма нужда от тях. Но наложи ли се да си имаш работа с останалите хора, опираш до тези неща. От Сам научих, че нашите братя не се възнасят над земните грижи, напротив — боравят с пари по-ловко от всякога. Така ли е?
— Да. Щом грокнеш, не е сложно да завъртиш парите.
— Ето, току-що сътвори нова красота: „Блажени са богатите духом, защото ще натрупат тлъсти пачки“. А как се проявяват нашите хора във всичко друго? По-добре от средния човек или по-зле?
— Много по-добре, разбира се. Джубал, това не е вяра. Учението е метод за успешно решаване на всякакви проблеми.
— Сам си отговори, синко. Няма да отсъждам вярно ли е това, което казваш. Питам те, а ти ми казваш — конкуренцията е станала още по-безмилостна. Ако само една хилядна от хората са способни да чуят твоето послание, просто ще трябва да им го предадеш. И само след няколко поколения тъпанарите ще измрат, а приелите учението ще наследят Земята. Когато и да стане — след хиляда години, след десет хиляди, ще има време да се появи ново препятствие, което ще трябва да прескачат. Но не се поддавай на съмнения, само защото малцина са се превърнали в ангели за една нощ. Не съм очаквал дори един да успее. Мислех си, че се държиш страшно глупаво, като се правиш на проповедник.
Майк въздъхна и се усмихна.
— И аз вече се боях от същото. Страхувах се, че съм заблудил нашите братя.
— Е, бих предпочел да наречеш шоуто „Църква на космическия лош дъх“ или нещо такова. Но името няма значение. Щом имаш истината, можеш да я покажеш. Приказките нищо не доказват. Покажи на хората.
Майк не отговори. Клепачите му се притвориха, той застина неподвижно. Джубал се размърда неспокойно. Май прекали и накара момчето да изпадне в транс.
А Майк се ухили.
— Татко, ти ми вкара ума в главата. Вече съм готов да им покажа. Гроквам в пълнота. — Човека от Марс се изправи. — Очакването свърши.
Тридесет и седма глава
Джубал и Майк влязоха в големия хол със стереото. Цялото Гнездо се бе събрало да гледа. Полицаите едва удържаха многолюдното, разгорещено сборище долу. Човека от Марс наблюдаваше с кротко щастие в очите.
— Те идват. Сега е пълнота.
Радостното очакване сякаш избухна с нова сила, но никой не помръдна.
— Да, ще е страхотен номер, любими — съгласи се Джил.
— И вече са готови — добави Пати.
— Добре ще е да се облека по-изтупано — каза Майк. — Имам ли някакви дрехи в това леговище? Пати?
— Ей сега, Майкъл.
— Синко — обади се Джубал, — тази сган отвън се е настроила зле. Сигурен ли си, че точно сега е подходящият момент да се занимаваш с тях?
— О, сигурен съм. Дошли са да ме видят… и ще сляза да се срещна с тях. — Млъкна, защото го обличаха с главозамайваща бързина. Всяка дреха сякаш знаеше къде й е мястото. — В тази работа има и задължения, не само удоволствия. Звездата трябва да изнесе представление. Грокваш ли ме? Точно това очакват баламите.
— Шефе, Майк знае какво върши — подхвърли Дюк.
— Да… но нямам вяра на тълпите.
— Повечето са любопитковци. Има и фостърити, както и други недоволни. Майк ще се оправи. Ще видиш. Нали така, Майк?
— Уцели десетката, Канибалчо. Първо ги накарай да дойдат на шоуто, после им извърти коронния си номер. Къде ми е шапката? Не бива да ходя по такъв пек без шапка. — Скъпа панамена шапка с ярка многоцветна лента се настани меко на главата му. Той я накриви закачливо. — Ето ме! Добре ли изглеждам?
Вече беше облечен като на службите за непосветени — чудесно ушит бял костюм, белоснежна риза с пищно проблясващо шалче.
— Само тежкарското куфарче ти липсва — каза Бен.
— Грокваш, че имам нужда от куфарче? Пати, тук ще се намери ли някое?
Джил застана до него.
— Миличък, Бен си прави майтап с тебе. Идеален си. — Нагласи шалчето му и го целуна… а Джубал усети целувката. — Върви да им говориш.
— Аха. Време е за номера. Ан, Дюк, готови ли сте?
— Да, Майк.
Ан носеше тогата си на Свидетел, обвиваща я в непоклатимо достойнство. Дюк беше пълна нейна противоположност — раздърпан, с увиснала запалена цигара на долната устна, със стара бейзболна шапка, на която бе забол журналистическа карта. Бе окичен с камери.
Тръгнаха към фоайето пред четирите апартамента на последния етаж. Само Джубал ги последва. Другите трийсетина се скупчиха около стереото. Майк спря до вратата. Там имаше масичка с кана вода, чаши и купа с плодове.
— Най-добре не идвай по-нататък — каза на Джубал, — иначе Пати ще трябва да те води обратно покрай кобрите си. — Напълни една чаша и отпи. — От проповеди ожаднявам.