„Посланик“ навлезе в постоянна орбита около Марс, малко по-ниска от тази на Фобос и прекара следващите две седмици във фотографиране и проучване на планетата от разстояние. После капитан Брант изпрати радиограма: „Утре в 12 часа стандартно време по Гринуич ще кацнем южно от Лакус Соли“.
Не получиха други съобщения от кораба.
Втора глава
Мина четвърт земен век, преди Марс да бъде посетен от други хора. Шест години след последното известие от „Посланик“ безпилотната сонда „Зомби“, изстреляна от Международното дружество за астронавтика, прекоси космическата пустош, остана в орбита да подходящия момент и се върна. Снимките, направени от робота, разкриха непривлекателна за хората земя. А инструментите на сондата потвърдиха, че рядката марсианска атмосфера не може да поддържа роден на Земята живот.
Освен това снимките от „Зомби“ доказаха, че „каналите“ са изкуствени съоръжения, а други подробности бяха изтълкувани като руини на градове. Канеха се да изпратят нова експедиция, но Третата световна война им попречи.
И все пак забавянето даде възможност новата експедиция да е много по-добре съоръжена от първата. Федералният кораб „Защитник“, с изцяло мъжки екипаж от осемнадесет космонавти и двадесет и трима бъдещи заселници (също само мъже) на борда, достигна Марс за деветнадесет дни благодарение на двигателите си „Лайл“. „Защитник“ кацна южно от Лакус Соли, защото капитан Ван Тромп Имаше намерение да открие „Посланик“. Втората експедиция докладваше всеки ден. Три от съобщенията събудиха особен интерес. Първото гласеше:
„Открихме кораба «Посланик». Няма оцелели.“
А второто: „На Марс има живот“.
И третото: „Корекция на съобщение 23–105 — открихме един оцелял от «Посланик».“
Трета глава
Капитан Вилем ван Тромп се отличаваше с човечността си. Изпрати радиограма преди приземяването: „Пътникът ми не бива да бъде посрещан официално. Осигурете совалка с ниско притегляне, носилка и линейка. Също и въоръжена охрана.“
Нареди на корабния хирург да съпроводи Валънтайн Майкъл Смит, за да се увери, че ще бъде прехвърлен в Медицинския център „Бетесда“, настанен на водно легло и опазен от контакт с външния свят. А самият Ван Тромп отиде на извънредното заседание на Висшия съвет на Федерацията.
Когато слагаха Смит на леглото, първият министър на науката тъкмо казваше:
— Признавам, господин капитан, че вашите пълномощия като командир на една — забележете, научна — експедиция, ви дават правото да поискате медицинска помощ за лице, намиращо се временно под грижите ви. Но не разбирам какви основания имате да се намесвате в работата на моето министерство. Ами че Смит е истинска съкровищница на научни данни!
— Да, предполагам, че е така.
— Тогава защо?… — Министърът на науката се обърна към първия министър на мира и сигурността. — Дейвид? Ще дадеш ли съответните указания на твоите хора? В края на краищата, не можем да подлудяваме от чакане учените, да спомена само професор Тиргартен и доктор Окаджима, например.
Министърът на мира се озърна за миг към капитан Ван Тромп, който поклати глава.
— Но защо? — настоя министърът на науката. — Нали сам признахте, че той не е болен.
— Пиер, позволи на капитана да обясни — предложи министърът на мира. — Е, какво ще кажете?
— Сър, Смит не е болен — започна Ван Тромп, — но не се чувства добре. Никога досега не е бил подлаган на нормалното земно притегляне. Сега тежи два пъти и половина повече и мускулите му просто не могат да се справят с това. Не е свикнал и с атмосферното налягане на Земята. Всъщност не е свикнал с нищо тук и претоварването му идва в повечко. Дявол го взел, господа, но и аз съм направо скапан, а все пак съм роден на тази планета.
Министърът на науката не скри презрението си.
— Капитане, ако ви е трудно отново да свикнете с гравитацията, нека ви уверя, че очаквахме това. И аз съм го изпитвал след полет в космоса. Знам какво ви е в момента. Но онзи човек Смит трябва да…
Капитан Ван Тромп реши, че е време да прояви ината си. Винаги можеше да намери извинение в наистина прекомерната си умора. Струваше му се, че току-що е попаднал в гравитационното поле на Юпитер. Затова си позволи да прекъсне министъра.