Седма глава
Вечерта Джил смени дежурната сестра на етажа десет минути по-рано. Щеше да изпълни искането на Бен да стои настрана от опита му да се срещне с Човека от Марс, но щеше да е готова за всеки случай. Може би Бен щеше да се нуждае от подкрепления.
Не забеляза часови в коридора. Разпределянето на лекарствата и подготовката на двама пациенти за операции й отнеха следващите два часа. Само успя да провери вратата на К-12. Беше заключена, както и входа за съседната стая. Обмисли дали да не се вмъкне оттам, щом морските пехотинци се бяха махнали, но сега беше заета. Внимателно следеше кой се качва на нейния етаж.
Но Бен не се появи и предпазливо зададените въпроси към помощничката й на контролното табло за етажа я увериха, че нито Бен, нито някой друг е влизал в К-12, докато Джил се е занимавала с останалите пациенти. Не разбираше какво става. Какстън не бе определил часа, когато ще дойде, но поне каза, че ще нахлуе по-рано през деня.
Засега й оставаше само да дебне. В един от по-спокойните моменти тя почука на вратата на дежурната стая, надникна и се престори на учудена.
— Добър ден, докторе. Мислех си, че ще заваря доктор Фрейм тук.
Лекарят се усмихна и я огледа от главата до петите.
— Не съм го виждал, сестра. Аз съм Бръш. Мога ли да ви помогна с нещо?
Джил се успокои от естествената му мъжка реакция при появата й.
— Нищо особено не се е случило. Как е Човека от Марс?
— Моля?
Тя се усмихна.
— Това не е тайна за персонала. Говоря за вашия пациент…
Тя посочи вътрешната врата.
— Как тъй? — сепна се лекарят. — Него ли държаха там?
— А сега не е ли в стаята?
— О, дори не знам да е наблизо. От сутринта вътре е настанена госпожа Роуз Банкърсън, пациентка на доктор Гарнър.
— Нима? А какво направиха с Човека от Марс?
— И представа си нямам. Кажете, аз наистина ли пропуснах шанса си да видя Валънтайн Смит?
— Беше тук до вчера.
— Някои хора просто си нямаме късмет. Погледнете с кого трябва да си губя времето. — Той включи наблюдателната камера. Крехка стара жена се бе проснала на водното легло.
— Какво й е?
— Хъм… Ако нямаше пари за пилеене, щях да кажа, че я мъчи старческо слабоумие. Официално е тук за множество изследвания.
Джил поприказва още малко с него, после се престори, има работа. Върна се при бюрото си и разтвори дневника за нощните дежурства. Ами да, ето: „В. М. Смит, преместен от К-12“. А отдолу бе записано: „Г-жа Роуз С. Банкърсън — ст. К-12 (диет. кухня — по инстр. на д-р Гарнър)“.
Но защо бяха преместили Смит през нощта? Сигурно за да си спестят неприятностите с потенциални натрапници. Къде ли са го отвели? В нормален случай щеше да се обади на регистратурата, но тревогите на Бен и фалшифицираното предаване я изпълниха с подозрителност. Реши да изчака и да се ослушва за пресни клюки.
Но първо отиде до телефонния автомат и се обади на Бен. От неговия офис й съобщиха, че той не е в града. Джил се стъписа до онемяване, но се стегна навреме и заръча Бен да я потърси, щом се върне.
Набра и домашния му номер. Никой не отговори.
А Бен Какстън не си бе губил времето. Осигури си присъствието на Джеймс Оливър Кавендиш. Всеки Честен свидетел би му свършил работа, но репутацията на Кавендиш почти го освобождаваше от необходимостта да води и адвокат със себе си. Достойният възрастен господин бе свидетелствал многократно пред Върховния съд и според мълвата в паметта му бяха съхранени надеждно завещания за милиарди. Кавендиш бе развил съвършената си памет при великия доктор Семюъл Реншо, а хипнотичната подготовка бе получил във Фондацията „Райн“. Дневната му такса надвишаваше доходите на Бен за цяла седмица, но журналистът се надяваше да прехвърли разходите на „Поуст“, към чийто синдикат се числеше. А и дори най-добрата подготовка можеше да се окаже недостатъчна в това разследване.
Мина да вземе младшия Фризби от кантората „Бидъл, Фризби, Фризби, Бидъл и Рийд“, после заедно се отправиха към мястото на срещата с Кавендиш. Кльощавият Свидетел, обвит в бялата тога на своята професия, напомняше на Бен за Статуята на свободата… пък и беше почти толкова известен. Какстън вече бе обяснил на Марк Фризби какво се кани да опита (на свой ред адвокатът му обясни, че намеренията му са съмнителни от гледна точка на закона). Щом Честният свидетел се присъедини към тях, двамата се придържаха строго към правилата и не обсъждаха какво му предстои да види и чуе.