Какстън вдигна рамене.
— Нека да е на мое име. Но май ще си наема добър бизнесмен. Казва се Саул.
— Всичко е уредено. Ще има очакване, но никой не би посмял да оспори такова завещание. Майк се е постарал. Ще видите. Е, кога ще се махнем оттук? Платихме ли си сметките?
— Джубал — кротко го възпря Бен, — този хотел е наш.
Скоро бяха в аеробуса, без полицията да им досажда — градът затихна бързо след изблика на насилие. Джубал седна отпред до Смрадльо Махмуд и се отпусна. Не усещаше умора, нито печал. Дори не бързаше да се прибере в убежището си. Обсъдиха плановете на Махмуд да останат с Мариям на Марс около година, за да научат езика по-задълбочено. За радост на Джубал, Смрадльо първо искаше да довърши своята работа по фонетичната транскрипция в речника.
Джубал промърмори недоволно:
— Май ще ме принудите да се захвана с тази мъчнотия, за да разбирам какво си дърдорите.
— Както грокнеш, братко.
— Но проклет да съм, ако залягам над учението всеки ден! Ще се занимавам, когато ми е приятно, както съм правил винаги.
Махмуд помълча.
— Редовните уроци в Храма бяха заради групите. Но на някои отделихме особено внимание.
— И аз ще имам нужда от това.
— Например, едва ли подозираш колко е напреднала Ан. С нейната съвършена памет научи марсиански за нула време, чрез мислена връзка с Майк.
— Да, обаче аз не се радвам на такава памет, а и Майк не е наблизо.
— Не, но Ан ще е до тебе. Макар да си голям инат, Доун може да те свърже с нея, стига да й позволиш. А за втория урок няма да имаш нужда от ничия помощ. Ан ще се справи. По календара ще минат броени дни и ти вече ще мислиш на марсиански… Ще бъде доста по-дълго по субективното време, но има ли значение? — Махмуд му се озъби нахално. — И много ще ти харесат упражненията за затвърждаване на материала.
Джубал се наежи мигновено.
— Ти си един долен и порочен арабин, който отмъкна най-добрата ми секретарка.
— За което съм ти вечно задължен. Но не си я загубил напълно. И тя ще те учи. Дори ще настоява.
— Я се премести. Искам да помисля.
По някое време Джубал подвикна:
— Дежурната!
Доркас седна до него, готова да записва. Той я огледа.
— Дете, по-щастлива си от всякога. Светиш!
Доркас отвърна замечтано:
— Реших да го нарека Денис.
— Уместно — кимна Джубал.
Дори малко да бъркаш за бащата, добави мислено.
— Работи ли ти се?
— О, да! Чувствам се чудесно!
— Започваме. Сценарий за стереопиеса. Първи вариант. Работно заглавие: „Марсианецът на име Смит“. Интродукция — варио към Марс от космоса. Да се използват документални кадри в плавен преход към мястото, където е кацнал „Посланик“. Среден план на кораба — компютърен макетаж. Кадри на марсианци — от готовите или да бъдат заснети допълнително. Нова сцена — вътрешността на космически кораб. Жена на операционна маса…
Тридесет и девета глава
Нямаше съмнение каква присъда ще бъде произнесена на третата планета от Слънчевата система. Старите от четвъртата планета не бяха всезнаещи, а и по своему бяха същите провинциалисти като хората. Гроквайки според собствените си ценности, дори с помощта на много по-всеобхватната си логика, след време непременно щяха да открият неизлечима „злина“ у трескавото и буйно същество на третата планета. Злина, която трябва да бъде изтръгната с корена, щом бъде грокната, съхранена и намразена.
Но докато стигнеха бавно до решението, щеше да бъде невероятно, почти невъзможно Старите да унищожат странната и непредвидима раса. Опасността беше толкова нищожна, че бдящите над третата планета не й отделиха дори частица от вечността.
Поне Фостър я пренебрегна напълно.
— Дигби!
Помощникът му го погледна.
— Да, Фостър?
— Ще отсъствам няколко епохи. Имам специална задача. Запознай се с новия си началник. — Фостър се обърна и каза: — Майк, това е Архангел Дигби, твоят помощник. Знае кое къде е в работилницата и ще се увериш, че на бригадир като него можеш да разчиташ.
— Не се съмнявам, че ще се разбираме — увери го Архангел Михаил и попита Дигби: — Не сме ли се срещали преди?
— Не си спомням. Но при тази безкрайност от времена и места…
Дигби сви рамене.
— Няма значение. Ти си Бог.
— Ти си Бог — отвърна Дигби.
— Стига формални любезности — сгълча ги Фостър. — Оставил съм ви купища работа и нямате цяла вечност на разположение, за да се размотавате. Вярно, „Ти си Бог“… но кой не е?