Таксито ги остави пред медицинския център. Искаха да говорят с директора. Бен подаде визитната си картичка на секретарката в приемната и помоли за среща с началника й. Властната дама го попита дали му е записан час за среща. Какстън си призна, че нямал уговорка.
— В такъв случай едва ли ще можете да говорите с доктор Брьомер. Ще ми кажете ли по какъв въпрос го търсите?
— Уведомете го — гръмко изрече Бен, за да чуят всички наоколо, — че е дошъл Бен Какстън от „Гнездото на гарваните“, придружен от адвокат и Честен свидетел, с намерението да вземе интервю от Валънтайн Майкъл Смит, наричан още Човека от Марс.
Тя се смути за миг, но веднага се опомни.
— Ще го уведомя — промълви с леден глас. — Седнете, моля.
— Благодаря, ще почакам тук.
Фризби си запали пура, Кавендиш стоеше с непоклатимото спокойствие на човек, видял всички прояви на доброто и злото, а Какстън настръхна от нетърпение. Накрая Снежната кралица пак се появи.
— С вас ще говори господин Беркуист.
— Кой? Да не е Гил Беркуист?
— Да, мисля, че името му е Гилбърт Беркуист.
Какстън помисли малко — споменатият човек беше от сюрията подлизурковци край Дъглас, официално назовавани „административни помощници“.
— Не желая да говоря с него. Искам среща с директора.
Но Беркуист вече идваше към него с протегната ръка и заучената радушна усмивка на бюрократ.
— Виж ти — Бени Какстън! Как си, приятелче? Още ли влачиш същия хомот?
— Все същия. Ти какво правиш тук?
— Ако някога се измъкна от обществените служби, аз също ще си уредя някоя коментаторска рубрика — диктуваш хиляда думи по телефона и си караш кефа през целия ден. Завиждам ти.
— Гил, попитах те какво правиш тук. Искам да говоря с директора, после да се срещна с Човека от Марс. Не съм дошъл да слушам твоите хитри увъртания.
— Стига де, Бен, недей да се ежиш. Тук съм, защото доктор Брьомер вече не понася журналистите. Генералният секретар ме прати да смъкна този товар от плещите му.
— Добре. Значи искам среща със Смит.
— Бен, момчето ми, всеки репортер, специален кореспондент, коментатор, писач на свободна практика и кой ли не безделник иска същото. Поли Пийпърс намина насам само преди двайсетина минути. Искала да го разпита за сексуалния живот на Марс.
— И аз искам да се видя със Смит. Да или не?
— Бени, нека отидем да пийнем по нещо. Ще отговоря на всеки твой въпрос.
— Нищо не смятам да те питам. Искам интервю със Смит. Това е моят адвокат — господин Марк Фризби.
Съгласно правилата, Бен не представи Честния свидетел.
— Познаваме се. Как е бащата ти, Марк? Мъчи ли го синузитът?
— Както преди.
— От гадния климат е. Хайде, Бен, да отидем някъде. Нека и Марк дойде.
— Задръж! — сопна се Какстън. — Искам да говоря с Валънтайн Майкъл Смит. Представител съм на синдиката „Поуст“, значи косвено представлявам и двеста милиона читатели. Ще се срещна ли със Смит? Ако не, кажи направо и изясни на какво правно основание ми отказваш.
— Марк — въздъхна Беркуист, — би ли обяснил на този специалист по надничане през ключалките, че не може да нахълта в болнична стая? Смит се появи пред хората снощи, въпреки недоволството на лекарите. Той има право на спокойствие и тишина, за да укрепне.
— Плъзнаха слухове — натърти Какстън, — че снощната му поява е измама.
Усмивката на Беркуист се стопи.
— Фризби — изрече студено, — не бихте ли дал на клиента си консултация какво съдържат членовете за клевета?
— Бен, карай по-полека.
— Гил, знам какво пише за клеветата в законите. А ти би ли ми пояснил кого клеветя? Човека от Марс или някой друг? Назови конкретно име. Повтарям — каза той още по-силно, — до мен стигнаха твърдения, че мъжът, който снощи даде интервю по стереото, не е Човека от Марс. Искам да го попитам лично.
Множеството в приемната се смълча. Беркуист се озърна към Честния свидетел, постара се да изтрие изражението на лицето си и произнесе засмяно:
— Бен, може би току-що си уреди интервюто… както и иск за клевета. Изчакайте ме.
Върна се съвсем скоро.
— Готово, Бен — промълви уморено, — макар че с нищо не го заслужаваш. Ела с мен, но само ти. Съжалявам, Марк, не бива цяла тълпа да връхлита един болен.
— Не! — заяви Какстън.
— Моля?
— Или и тримата, или никой.
— Бен, дръж се разумно. И без това си изпроси особена привилегия. Добре… Нека Марк дойде, но ще остане отвън. Но нямаш нужда от него.
Беркуист кимна към Кавендиш, който сякаш не го чу.