— Само за минутка, Гил — спря го Какстън. — Затворили сте го на сигурно място… все пак, как е успял да види жени?
— Какво? Не дрънкай глупости. Виждал е много момичета. Сестри… лаборантки, нали се сещаш.
— Не, не се сещам. Доколкото разбирам, обслужвали са го само фелдшери мъже, а достъпът на жени до него е бил строго забранен.
— Моля? Това е нелепо — раздразнено отвърна Беркуист и изведнъж се ухили. — Нали видя, че снощи го придружаваше сестра.
— Аха, видях — измънка Какстън и млъкна.
Тримата посетители не си проговориха, преди аероколата да излети от площадката. Тогава Фризби отбеляза:
— Бен, не ми се вярва генералният секретар да те съди. Въпреки това, ако познаваш източника на тези слухове, добре ще е да запишем официално показанията му.
— Няма нужда, Марк. Защото няма да има и никакво дело. — Какстън заби поглед в краката си. — Защо трябва да вярваме, че това беше Човека от Марс?
— А? Бен, престараваш се.
— Какво ни увери в това? Видяхме мъж на подходяща възраст, настанен в болнична стая. Чухме и приказките на Беркуист… а той започна кариерата си в политиката със съчиняване на опровержения. Срещнахме и някакъв непознат, който се представя за психиатър, а когато попитах къде е учил, направиха се на глухи. Господин Кавендиш, вие видяхте ли нещо, което ви убеди, че онова типче беше Човека от Марс?
— В задълженията ми не влиза съставянето на собствено мнение. Гледам, слушам — това е всичко.
— Извинете ме.
— Необходим ли съм ви още в професионалната си роля?
— Моля? Да, разбрах. Благодаря ви за всичко, господин Кавендиш.
— Аз трябва да ви благодаря. Възложихте ми интересно поръчение.
Възрастният мъж свали тогата, отделяща го от простосмъртните. Отпусна се, дори лицето му се смекчи.
— Ако можех да доведа някой от екипажа на „Защитник“, щях да разплета кълбото веднага — заинати се Какстън.
— Трябва да призная — промълви Кавендиш, — че се учудих на нещо, което не направихте.
— Ъ? Какво пропуснах?
— Мазолите.
— Мазолите ли?
— Естествено. Житейската история на един човек може да бъде прочетена по мазолите му. Веднъж поместих и статия за тях в „Тримесечник на Свидетеля“. Този младеж от Марс никога не е носил обувки като нашите и е свикнал с три пъти по-слабо притегляне, значи и мазолите на краката му би трябвало да съответстват на жизнената му среда.
— Да му се не види! Господин Кавендиш, защо не ми подсказахте?
— Господине? — Мършавото тяло се изопна, ноздрите на стареца се издуха. — Аз съм Честен свидетел. Никога не се намесвам.
— Отново моля за извинение. — Какстън се смръщи. — Я да се върнем. Ще ни пуснат да му погледнем ходилата или ще пръсна на парчета цялата болница!
— Ще се наложи да ангажирате друг Свидетел… тъй като вече си позволих да обсъждам случая.
— Е, да, няма как.
— Успокой се, Бен — посъветва го Фризби. — И без това си затънал до ушите. Лично аз съм убеден, че видях Човека от Марс.
Какстън ги остави, където поискаха, после програмира возилото да се рее на автопилот, за да помисли. Веднъж вече влезе, с адвокат и Честен свидетел. Ако настоява да види Човека от Мас втори път за един предиобед, ще бъде нелогично и ще му откажат.
Но не бе се сдобил със собствена рубрика в цял издателски синдикат, защото се предаваше лесно. Реши, че трябва да проникне в болницата. Но как? Е, поне знаеше къде е настанен предполагаемият „Човек от Марс“. Да се предреши като електротехник? Дори до „доктор Танър“ нямаше да припари така.
А дали онзи „Танър“ беше лекар? Посветилите се на медицината хора имаха склонността да се гнусят от съмнителните хитрости, противоречащи на техния морал. Например Нелсън, корабния лекар на „Защитник“ — отказал се е от случая, просто защото…
Стой! Точно доктор Нелсън би могъл да каже дали младежът е Човека от Марс, без изобщо да му гледа мазолите. Какстън позвъни в офиса си да издирят номера на Нелсън, защото не го знаеше. Помощникът му Оскар Килгален също. Но от указателя на синдиката „Поуст“ за важните личности научиха, че Нелсън е отседнал в „Нов Мейфлауър“. След няколко минути Какстън вече говореше с него.
Доктор Нелсън не бил гледал предаването. Да, чул, че е имало нещо подобно. Нямал никакви основания да смята, че е било измама. А знае ли доктор Нелсън, че вече е имало опит да излъжат Смит, за да се откаже от правата си съгласно „клаузата Ларкин“? Не знаел и не го интересувало. Било абсурдно да се твърди, че някой можел да владее еднолично Марс. Планетата принадлежала на самите марсианци. Добре, докторе, но нека просто си представим, че някой се опитва да…