Агнес Дъглас не изчака нейният съпруг да предприеме решителни действия по въпроса с Човека от Марс. Служителите му изпълняваха и нейните заповеди със същото покорство… ако не и по-охотно. Нареди да повикат старшия помощник по осведомяването на обществеността (както наричаха този лъжец от името на господин Дъглас) и се зае с най-неотложното — новия хороскоп. Разполагаше с личен защитен канал за връзка със студиото на мадам Везан. Пълното лице на астроложката веднага се появи на екрана.
— Агнес? Какво се е случило, миличка? В момента имам клиент.
— Нали не може да чуе разговора ни?
— Разбира се.
— Отърви се веднага от него.
Мадам Александра Везан изобщо не прояви раздразнението си.
— Един момент.
Вместо лицето й на екрана се появи сигнал „Изчакайте“. В този миг един мъж застана до бюрото на госпожа Дъглас — Джеймс Санфорт, който оправяше нещата с журналистите.
— Чувал ли си се скоро с Беркуист? — рязко попита тя.
— Моля? Не се занимавам с това. Макреъри пое задачата.
Тя отхвърли възражението с небрежен жест.
— Трябва да го очерниш, преди да се е раздрънкал.
— Мислите, че Беркуист ни е предал?
— Не бъди наивен. Беше длъжен да се посъветваш с мен, преди да му възложиш работата.
— Не съм аз! Макреъри го прати.
— И от тебе се иска да знаеш какво става тук. Аз ще… — Лицето на мадам везан пак се появи. — Почакай отвън — нареди госпожа Дъглас на Санфорт и се обърна към екрана. — Мила Али, искам нови хороскопи за Джоузеф и за себе си, при това незабавно.
— Добре. — Астроложката се поколеба. — Скъпа моя, бих ти помогнала повече, ако познавам същността на непредвидения обрат в събитията.
Госпожа Дъглас потропваше с пръсти по бюрото си.
— Но не е задължително да го знаеш, нали?
— Разбира се, че не е. Всеки, който се е учил старателно, има математически способности и познава добре разположението на звездите, може да състави хороскоп само по часа и мястото на раждане на индивида. И ти би могла да се научиш… ако не беше толкова ужасно претоварена. Но помни — звездите насочват, а не задължават. Искаш ли от мен подробен анализ, който да ти бъде от полза по време на криза, трябва да знам към коя област от небето да насоча вниманието си. За влиянието на Венера ли сме най-загрижени в момента? Или е възможно да влияе Марс? Може би…
Госпожа Дъглас взе решение.
— Марс — прекъсна събеседничката си. — Али, искам и трети хороскоп.
— Чудесно. За кого?
— Ъ-ъ… Али, нали мога да ти се доверя?
Мадам Везан си позволи умерена проява на обида.
— Агнес, ако не се радвам на доверието ти, по-добре да си потърсиш друг съветник. И други са способни да помогнат, защото не съм единствената, изучавала древните знания. За професор Краузенмайер чувам само добри отзиви, макар че е има известна склонност да… — тя остави гласа си да затихне.
— Моля те! Не бих и помислила друг да прави изчисленията вместо тебе. А сега слушай внимателно. Нали никой друг не може да ни чуе?
— Разбира се, скъпа.
— Искам хороскоп за Валънтайн Майкъл Смит.
— Валънтайн Май… За Човека от Марс?
— Да, да. Али, отвлякоха го. Трябва да го намерим на всяка цена.
Два часа по-късно мадам Александра Везан вдигна поглед от бюрото си и въздъхна. Бе наредила на секретарката си да отмени всичките й срещи. Листовете, покрити с диаграми и числа, както и оръфаният морски алманах бяха свидетелство за положените усилия. За разлика от други астролози, Александра Везан наистина се стараеше да изчисли „влиянията“ на небесните тела с помощта на една книга с меки корици. Заглавието гласеше „Мистериозната наука на обективната астрология — ключ към загадката на Соломоновия печат“. Този впечатляващ труд бе принадлежал на нейния покоен съпруг — „Професора“ Саймън Магус, който на времето четеше мисли, провеждаше сеанси по хипноза и правеше фокуси на много сцени. Той също бе запален почитател на древните тайни.
Мадам Везан вярваше в книгата, както бе вярвала и в него. Никой не можеше да се сравни със Саймън в съставянето на хороскоп, когато беше трезвен. Повечето пъти той дори не поглеждаше в книгата. Тя съзнаваше, че никога няма да се изравни по майсторство с учителя си. Винаги й се налагаше да рови и в алманаха, и в наръчника. Случваше се да обърка изчисленията. Беки Вези (както я познаваха някога) така и не се научи да борави безгрешно с таблицата за умножение и честичко бъркаше седмиците с деветките.