— Да. Бен… Бен Какстън ми каза, че трябва да го доведа при вас.
— Значи Бен Какстън, а? Ценя довери… тихо! — Харшо изглеждаше смаян. — Сърцето бие! Аз съм една тъпа маймуна. Доркас! Горе, в клиниката — третото чекмедже в заключената камера на фризера. Кодът е „сладки мечти“. Донеси ми чекмеджето и подкожна спринцовка за един кубик.
— Ей сега!
— Докторе, никакви стимуланти!
— Как така? — извъртя се той към Джил.
— Извинете ме, господине. Аз съм само медицинска сестра… но този случай е необичаен. Знам.
— Хъм… сестра, в момента това е мой пациент. Но още преди около четиридесет години установих, че не съм Бог, а десет години по-късно разбрах, че дори не съм Ескулап2. Какво предлагате да опитаме?
— Ще се опитам да го събудя. Каквото и да му направите, той само се отнася още по-надалеч.
— Брей… Добре. Само не стигайте до удари с брадва. После ще видим как действат и моите методи.
— Да, господине.
Джил се наведе и се помъчи да изправи крайниците на Смит. Веждите на Харшо подскочиха учудено, когато видя, че опитът беше успешен. Тя настани главата на Човека от Марс в скута си.
— Моля те, събуди се — каза му тихо. — Аз съм твоят воден брат.
Гръдният кош се надигна бавно. Смит изпусна дълга въздишка и очите му се отвориха. Погледна Джил и лицето му се озари от бебешка усмивка. Но щом се огледа, усмивката изчезна.
— Всичко е наред — припряно го успокои тя. — Това са приятели.
— Приятели?
— Всички те са твои приятели. Не се тревожи и не се отнасяй пак. Всичко ще бъде както трябва.
Той лежеше кротко и зяпаше всичко наоколо. Изглеждаше доволен като коте на припек.
След двадесет и пет минути и двамата пациенти бяха настанени в леглата си. Преди хапчето да й подейства, Джил успя да каже на Харшо достатъчно, за да разбере той в каква каша вече е затънал. Погледна колата, с която пристигна Джил. По каросерията имаше ярки надписи: „ГАРАЖ РЕДИНГ. Сигурни коли под наем. Само при Холандеца!“
— Лари, пусна ли тока по оградата?
— Не.
— Включи я веднага. И изтрий всякакви отпечатъци от тази таратайка. Когато се стъмни, заобиколи Рединг и я зарежи някъде в канавката… най-добре чак към Ланкастър. После отиди във Филаделфия, хвани аеробуса до Скрентън и се прибери оттам.
— Няма проблеми, Джубал. Я ми кажи — тоя наистина ли е Човека от Марс?
— Надявай се да не е той. Защото ако е и те спипат в тази бричка, и ако направят връзката, ще си послужат с плазмена горелка, за да те разприказват. Но мисля, че е същият човек.
— Светна ми. Да изтърбуша някоя банка, за да имам алиби, че не съм се забъркал с него?
— Може би така ще бъдеш в по-голяма безопасност.
— Добре, шефе. — Лари се подвоуми. — Възразяваш ли да прекарам една нощ във Филаделфия?
— Както ти харесва. Но за Бога, какво може да намери един мъж нощем във Филаделфия?! — Харшо му обърна гръб. — Дежурната!
Джил спа до вечеря, събуди се освежена и бодра. Подуши лъхащия от решетката на климатика въздух и прецени, че докторът е прекратил действието на сънотворното със стимулант. Някой бе отнесъл мръсните й оръфани дрехи, вместо тях намери вечерна рокля и сандали. Дрехата й беше почти по мярка и Джил реши, че трябва да е на момичето, което се казваше Мириам. Изкъпа се, гримира се, среса се и слезе в хола с чувството, че е нов човек.
Доркас се гушеше на кълбо в едно кресло и бродираше. Кимна на Джил, сякаш поздравяваше член на семейството и пак се зае със странното си занимание. Харшо бъркаше нещо в запотена от студ кана.
— Ще пийнеш ли? — обърна се към гостенката.
— Ами, да, благодаря.
Той напълни до ръбовете големи коктейлни чаши и й подаде едната.
— Какво е? — попита Джил.
— Собствена рецепта. Една трета водка, една трета солна киселина и една трета чешмяна вода… плюс две щипки сол и малко мариновани бръмбари.
— По-добре си налей нещо чисто — посъветва я Доркас.
— Гледай си работата — сопна се Харшо. — Солната киселина подпомага храносмилането, а в бръмбарите има витамини и белтъчини. — Вдигна чашата си и изрече тържествено: — Да пием за благородните си души! Дяволски малко сме вече.
И изпразни чашата на един дъх. Джил отпи предпазливо, после глътна повече. Каквито и да бяха съставките, точно от това имаше нужда. Благодатна топлина я сгря отвътре и плъзна по ръцете и краката й. Когато изпразни половината, домакинът веднага й доля.
— Надникна ли вече при нашия пациент?
— Не, господине. Не знаех къде сте го настанили.
— Аз проверих как е преди няколко минути. Спи като бебе… май ще го прекръстя на Лазар. Дали ще иска да слезе за вечеря?
Джил помисли малко.
2
Латинизирано име на древногръцкия бог на лечението Асклепий. Използва се и иронично за „велик“ лекар. — Бел. прев.