— После трябва да напуснем Щатите.
— Не съм сигурен. Хората искат да вярват, че има тропически остров или пещера в планината, където могат да се скрият, но това вече не е вярно. Независимо дали ни харесва, или не, всички сме свързани един с друг.
— Табулата ще те търси.
— Да. И брат ми ще й помага. — Гейбриъл седна до нея, изглеждаше уморен и тъжен. — Когато бяхме малки, имах чувството, че двамата с него се сражаваме с целия свят. Бих направил всичко за брат си. Имах му пълно доверие.
Мая си спомни съня от метрото — тъгата на баща си — и си позволи да усети жал към друго човешко същество. Протегна ръка и Гейбриъл я стисна здраво.
Топлата му кожа докосна студенината й — и тя се почувства преобразена. Не беше щастие. Не, щастието беше детска, мимолетна илюзия. Но болката в нея се стопи и тя усети, че те двамата създават център, нещо постоянно, едно цяло.
— Не знам дали баща ми е още жив, а пък Майкъл се обърна срещу мен — каза Гейбриъл. — Но се чувствам свързан с теб, Мая. Ти си важна за мен.
Погледна я с нарасналата сила в очите си, после пусна ръката й и бързо се изправи. Близостта им беше болезнена, все едно бяха прекрачили границата.
Сам и незащитен, Гейбриъл слезе по стълбите на плажа. Мая остана на верандата, опитваше се да овладее чувствата си. Ако искаше да защитава този странник, не можеше да си позволи да го обича. Всяко чувство щеше да я направи нерешителна и уязвима. Ако си позволеше тази слабост, можеше да го изгуби завинаги.
Помогни ми, помисли си тя. За пръв път в живота си се молеше. Моля те, помогни ми. Покажи ми какво трябва да направя.
Студен полъх докосна черната й коса и тя усети живеца в тялото си, надигащата се сила. Толкова много хора се носеха безцелно през живота си, играеха чужди роли и не виждаха истинската си съдба. Всички съмнения и колебания, които изпитваше в Лондон, бяха изчезнали. Мая знаеше коя е: арлекин. Да, щеше да е трудно, но щеше да остане с Гейбриъл.
Изправи се и погледна към океана. Ятото беше накацало по плажа и когато странникът се приближи, птиците литнаха и закрещяха пронизително — викаха се.