И така при анализ се стига до структурата на всеки конфликт: страни, предпоставки, съдържание — ценностите, за които се борят страните, динамиката, условията — време и пространство — и т.н. Анализът на конфликтите и в реалния живот е същият, както и на художествените конфликти. Той стига до същите елементи и взаимоотношения.
Каква връзка има между анализа на конфликта и фантастиката?
Връзка има. Тя помага да се разбере характера на фантастиката като литература. Защото няма единно мнение за спецификата на фантастиката и отликите й от останалата художествена литература. А спецификата според някои мнения, към които се придържаме и ние, е свързана именно с конфликта, по-точно — с художествения конфликт.
Въпросът за спецификата поражда въпроса: „Какво е фантастика?“ Диапазонът на отговорите е твърде широк.
Много е разпространено разбирането, че фантастиката е своеобразна „литература за бъдещето“. Тази литературна територия на бъдещето е населена с невероятни пътешествия и приключения, социални утопии и антиутопии, трилъри и пародии, криминална фантастика и космически катастрофи. В това бъдеще са проектирани и екстраполирани днешни и предполагаеми проблеми на човечеството.
Подобни възгледи в различна степен застъпват доста автори. Айзък Азимов, Хол Клемент, Артър Кларк, Еремей Парнов, както и много други. Но някои от тях сами отбелязват, че определението е едностранчиво и е приложимо — с някои уговорки — за научната фантастика, а не за фантастиката въобще. Защото героите на фантастиката живеят и страдат не само в бъдещето, а и в миналото, сега, в паралелни светове, извън времето и къде ли не още. Някои от фантастичните бъдещи открития пък нямат нищо общо с логиката на науката. Уточняването, че се касае за аналогии, че всъщност пак се визира някакво бъдеще, не е задоволително.
Други формулировки за фантастиката тръгват въобще от фантастичното. Допускат, че то е „вид естетическа договореност между автор и читател“, че читателят приема играта на въображението и търси иносказанието. Този читател изобщо не се интересува от научните истини, те нямат значение за възприемането на фантастиката.
Тази теза също се застъпва от много и най-различни автори: Рей Бредбъри, Фредерик Пол, Брайън Олдис, Кир Буличов и доста други. Придържат се към нея предимно привържениците на „антитехнизираната“ фантастика, които смятат, че задължителното свързване с науката само сковава фантастиката.
Такива определения за естетическата договореност съществуват в различни варианти. Те всички са обхватни, включват както приказната фантастика, „фентъзи“, така и магическия реализъм, неомитологизма.
Вярно е, че при фантастичното съществува естетическа договореност между автор и читател. По-точно то е „естетическо предложение“, поднесено от автора. Но на какви принципи се изгражда тази договореност? Другояче казано, какви са същностните черти на фантастиката, които читателят трябва да приеме? Само наличието на фантастичното ли? Но и в литературата на реализма се вплитат фантастични моменти. Колко много са те например в „Братя Карамазови“, но кой смята „Братя Карамазови“ за фантастика? Формулировките за естетическата договореност не дават отговор на подобни въпроси.
Трета група автори — например Станислав Лем, Братя Стругацки, Франк Хърбърт, Усула Ле Гуин — свързват определенията за фантастиката с нейните социални и философски функции, осъществявани със специфични художествени средства, т.е. чрез фантастичното. Тези твърдения имат основания, но те не разкриват като същностна черта скритите връзки, чрез които фантастичното не само присъствува в художественото произведение, но движи образите и разгръща сюжета. Ударението върху социалните и философски функции не говори нещо специално, защото всяка художествена литература повече или по-малко има такива функции.
Съществуват и други определения. Особено внимание заслужават онези, в които се поддържа разбирането за необходимост от „фантастичен сюжет“, „фантастични образи“, „фантастичен конфликт“. Такива определения често са прекалено общи, но сочат, че фантастичното притежава своеобразна движеща сила в художественото произведение. Една от най-интересните формулировки дава Алън Нърз в своята студия „Екстраполации и квантови скокове“1. Той смята, че фантастичното присъствува във фантастиката чрез идеята, образите и конфликта, то е вплетено в тях.